СЪРАТНИЦИ, ТОВА Е ВТОРАТА ГЛАВА КОЯТО КАЧВАМ ДНЕС ТАКА ЧЕ ГЛЕДАЙТЕ ДА ГИ ЧЕТЕТЕ ПОД РЕД
НАЛИ СТЕ МИ ДОБРИЧКИ И ПОСЛУШНИ И РЕШИХ ДА ВИ ЗАРАДВАМ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ДНЕС И СЕ НАДЯВАМ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО САРАФА Е ГЕНИИ, А ДЪЩЕРЯ МУ УМНИЦА, ХД.
ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ
*Аделина*
Майка му беше приятна жена въпреки нестандартният начин, по който се запознахме. Не бях особено разговорлива и вероятно правех лошо впечатление, но не можех да изкореня лошото чувство от мен. Нямаше да го изкореня докато не видях Ардиан да прекрачва този праг.
- Е, с какво се занимаваш?
Добре, мисля че беше редно вече да кажа няколко неща, защото да мълча беше грубо и се опасявах че тя щеше да бъде следващата ми свекърва, която няма да ме хареса.
- Извинявай, изобщо не искам да бъда груба, но можем ли да оставим тези разговори за след като Ардиан се прибере, защото хич не ми е спокойно и наистина не ми до говорене.
- Разбира се, мила. – протегна ръка и я сложи върху моя, а изненадващият ѝ жест вместо да ме накара да се отдръпна например провокира някакво странно успокоение дори и минимално у мен. – Ардиан ще се върне скоро, само бъди спокойна. Не си ли свикнала вече на такива неща?
- Свикнала съм уж, но е по-различно. Сега съм жена на мафиот.
- Можеш да го вразумиш да престане с това, знаеш ли? Ти си единствената, която би послушал. Опитвах да го разубедя преди години, но той не...щял да бъде с баща си и брат си...трябвало да се докаже. Фатмир окепази единият ми син, вторият беше на път също, но ти си тази която не му позволи. Появи се в точния момент, благодаря ти.
Какво? Но Ардиан се занимаваше с това вече почти десет години. Не разбирах как така аз съм не съм позволила.
- Какво имаш предвид?
- До преди теб Ардиан винаги се стремеше да се издигне в очите на баща си. Знаеш, че като малък нямаше интерес да прекарва време около него и да прави нещата, които покойният му брат правеше например. Всичко обаче се промени, в момента в който започна да пораства и правеше всичко възможно да се докаже на баща си. Не одобрявах това, но кой ме питаше в крайна сметка?
أنت تقرأ
Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")
عاطفيةИ точно когато си мислиш, че животът ти няма как да стане по-зле то пък се намира един красив, инатлив, мафиотски син който да те отвлече в петък на обяд... Малцина са тези, които биха се опълчили на Ардиан Адеми, но на нея сякаш не и пука кой точно...
