ЕХООО, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА ЗА ВАС, ЗАЩОТО МНОГО МНОГО ВИ ОБИЧААААА
АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСААЛА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО МЛАДИТЕ ЕНТУСИАЗИРАНИ УЧИТЕЛИ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ДЕПРЕСИРАНИ ПИЯНИЦИ, ХД.
ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ!
*Аделина*
Главата ме болеше. Клепачите ми бяха сякаш залепени и не можех да ги отворя, но дори и когато това се случи пак не виждах нищо. Опитах да раздвижа ръцете си, но усетих някакво дърпане и ограничение. Какво? Свъсих вежди и опитах пак, но нещо се впи в кожата на китките ми. Имах нещо и в устата си. Усещах мокър текстил, който ми пречеше да говоря. Какво се случваше, за Бога? Бавно мъглата от съзнанието ми започна да се надига и другите ми сетива заработиха много по-усилено. Започнах да различавам звуци. Чувах шум на работещи машини някъде близо, чувах и капчукането. Не знаем къде бях, но беше студено тук и миришеше гадно. На студ, застояло и урина. Най-вече урина. Чувах гласове около мен, но така и не разбирах какво говореха, защото езикът ми беше непознат. Звучеше като турски, не, не беше турски. Мисля, че беше албански. Да, точно така албански. Разговорът замря по едно време и това се случи когато и трети глас се присъедини към тях. Чух стъпки близо до мен и нечий дъх погали лицето ми.
- Я, да видим какво си имаме тук. - другият мъжки глас беше груб и дори заговори на английски. Цялата се сковах от ужас, когато груби мъжки пръсти докоснаха лицето ми и превръзката от очите ми падна. Отне ми време да се приспособя към светлината, но когато това се случи бях посрещната от чифт черни очи. Огледах се наоколо и видях че бях в нещо като строеж. Навсякъде всичко беше бетон и от стените дори стърчаха железа.
Свали и парцала от устата ми и го захвърли настрана.
- Защо съм тук?
- Полека. – мъжът излая насреща ми.
- Защо съм тук? Кой си ти? Какво искаш от мен?
- Полека! Тук аз задавам въпросите!
- Задаваш ми оная работа! Да ти еба майката! – изпуснах си нервите на български и това го вбеси, защото хвана косата ми и я стисна, а аз изпищях от болка.
ESTÁS LEYENDO
Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")
RomanceИ точно когато си мислиш, че животът ти няма как да стане по-зле то пък се намира един красив, инатлив, мафиотски син който да те отвлече в петък на обяд... Малцина са тези, които биха се опълчили на Ардиан Адеми, но на нея сякаш не и пука кой точно...