Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 7 - Малка черна рокля на голо

ОП-ОП! СЪРАТНИЦИ, КАКА ВИ Е ТУК ЗА ВТОРИ ПЪТ ДНЕС И СЕ НАДЯВАМ НОВАТА ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА (А, ТЯ ЩЕ ВИ) И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ПАК СПРЯХ НА НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО ХИХИХИХИ

ЕНИУЕЕЕЙЙ ЛОВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙ!

*Аделина*

Подаръците не спираха. Цветя, бижута, дрехи и никога нямаше име. Бях прегледала охранителните камери няколко пъти, но не се виждаше нищо освен куриер. При това дори не беше един и същ всеки път. Малкото кученце, което ми бе оставено пред вратата наистина се оказа бездомно и аз си го прибрах, защото ми стана жал и принцът вече близо две седмици беше на оу инклузив у нас и се подвизаваше под името Арди, кръстен на онзи глупак който се правеше на ощипан и лъжеше, че подаръците са от него, но аз разбира се знаех че са от него. Кой друг иначе би ми подарил куче без да знае, че моето бе починало преди известно време?

- Мис Сарафоваааа, Жаклин ме напръскааа! Кажете ѝ нещоо! – почивката ми бе нарушена от пискливият детски глас и аз свалих слънчевите си очила и се надигнах от шезлонга.

- Не е вярноо! – Жаки веднага изхлченчи.

- Вярнооо е! Намокри ми телефонааа!

- Деца, какво казах за телефоните на басейна? Нали ви казах да ми ги дадете да ги прибера?

- Ама, мис Сарафова –

- Включва ли се?

- Да. Работи.

- Тогава какъв е проблема?

- Напръскааа гооо.

- Александре, стига си хленчил, защото ще ви прибера по стаите веднага.

- Ама, мис Сарафова –

- Абе, аз казах ли нещо? Или си играйте нормално и спрете да хленчите или ви прибирам на момента. И ми дай телефона.

В крайна сметка го прибрах в чантата при другите телефони на децата и те изтърчаха обратно в басейна. Изпуфтях и поблегнах глава на шезлонга. Ей, това да си с деца на море си беше забавно.

- Какво пак те ядосаха тези твоите? – колежката ми, Диана се върна с напитките ни.