Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 30 - Нямах избор

ГЛАВАТА Е МНОООГО КЪСА, СЪРАТНИЦИ, НО ИНАЧЕ ТРЯБВА ДА СЛАГАМ ОЩЕ НЕНУЖНИ СЦЕНИ, А ТАКА В ТОЗИ СИ ВИД Е НАПЪЛНО ПЕРФЕКТНА

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО НИКОЙ НЕ ОЧАКВА ТОВА КОЕТО ЩЕ СЕ СЛУЧИ ТУК, ХД. 

"***" СЕ ОТНАСЯ ЗА ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЧОВЕК, ЧИЕТО ИМЕ НЕ ИСКАХ ДА СПОМЕНАВАМ *ЗЪЛ СМЯХ*

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

 ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Аделина*

Главата ме болеше. Разкъсваше ме от болка дори и такава болка бях усещала само няколко пъти в живота си, три да бъдем точни и трите пъти бях отвлечена. Клепачите ми бяха сякаш залепени с Каноколит и каквото и да правех не можех да ги отворя. Явно обаче идвах в съзнание, защото вече бавно но сигурно започвах да улавям различни звуци и миризми. И спомените започваха да ми се връщат също така, което беше добре защото значеше че не страдах от загуба на памет. Помнех колата, помнех маскирания, помнех и факта че успях да го раня само в крака, но явно не беше достатъчно че да се спася очевидно щом бележех номер четири в отвличанията си и нещо ми подсказваше, че този път похитителят ми не беше красив мафиот, в който ще се влюбя и за когото после ще се омъжа.

- Събужда се. – разпознах албанската реч и фокусирах цялата си сила върху очите си. Мамка му, какво ми бяха дали тези че да не мога да се събудя?

- Крайно време беше.

Стиснах зъби и опитах още веднъж. Боляха ме, мамка му! Най-накрая съвсем малко светлина навлезе през тънките процепи на клепачите ми и успях да се насиля да ги отворя напълно и надигнах глава. Простенах, а докато успея да получа ясна картина ми отне известно време. Срещу мен имаше двама клечащи мъже, като единият разпознах като слаб, а другият като двоен на него.

- Здравей, спяща красавице.

- Здравей, снахичке.

Какво?! Картината започваше да се разяснява пред очите ми и те вече придобиваха ясни очертания. Мамка му, трябваше да се досетя!

- Ти! – изръмжах щом видях предполагаемият за мъртъв любим мой свекър.

- Аз? – посочи към себе си невинно.