Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 14 - Лепки и бебета

ТАКА, ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ГЛАВАТА Е ФИЛЪР, НО ВСИЧКО ТОВА Е С ЦЕЛ ДА ЗАБАВЯ ДРАМАТА ПОНЕ С ОЩЕ ЕДНА ГЛАВА, ЗАЩОТО ИНАЧЕ ЩЕ СВЪРШИМ ОЩЕ ПРЕДИ ТРИДЕСЕТА СТРАНИЦА, А НА КАКА ВИ ЛОКУМИТЕ Ѝ СВЪРШИХАААА 

ВЪПРЕКИ ТОВА СЕ НАДЯВАМ ТАЗИ ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО БЕБЕТО НЕ Е ОТ АРДИАН, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Ардиан*

Да бъда тук не ми липсваше. Още повече пък да бъда около баща ми, който все намираше нещо за което да мрънка или да ме упрекне. Бях на косъм от това да зарежа всичко и да отида да взема Аделина и повече да не се връщам тук и да не се занимавам с идиоти. Аделина...какво ли правеше? Погледнах телефона си. Беше два през нощта при тях вече сигурно отдавна спеше.

- Какво го гледаш този телефон толкова? – въпросът на приятелят ми, Фатмир ме накара да оставя телефона си отново на масата изключен.

- Проверявам колко е часа. – въздъхнах и оправих сакото си, заглеждайки се отново в клектата, в която двамата бойци се млатеха. Само че, разбира се, това не направи много за да изкара русата хубавица от главата ми. Липсваше ми, мамка му. Не бях мислил, че жена някога ще ми липсва, но беше факт – липсваше ми. Не спираше да ми липсва.

- А, това, приятелю, е малкият ми син, Ардиан. – обърнах се по посока на гласът на баща ми и свъсих вежди, когато видях възрастният мъж и младата жена до него. Какво правеха Байрами тук? Възрастният Байрами ме гледаше с уважение, а дъщеря му пък не се забави да ме огледа. В очите ѝ виждах как вече ме беше съблякла и ме яздеше и едва не потреперих от гнус.

- Изправи се и поздрави гостите ни, говедо. – старият Адеми, разбира се ме смъмри веднага и аз завъртях очи. Въздъхнах и се изправих.

- Ардиан. – подадох ръка към слабият възрастен мъж.

- Знаем много добре кой си, Змей. Съболезнования за брат ти.

- Благодаря. – стиснах ръката му.

- Това е Турхан Байрами. А, това е красивата му дъщеря, Самира. – чернокосата жена подаде ръката си към мен, а от усмивката ѝ ми се догади. Не знам вече защо реагирах така към жените, но тези които не бяха Аделина вече не ме привличаха. Имах очи само за нея.