Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Епилог

Е, СЪРАТНИЦИ, И ТОВА ВРЕМЕ ДОЙДЕ....ИЗПРАЩАМЕ И ТЕЗИ ДВАМАТА ПО ПЪТЯ КЪМ ВЕЧНОТО ЩАСТИЕ (ЗАЩОТО ВЕЧЕ НЕ МОГА ДА ИМ КОНТРОЛИРАМ СЪДБАТА) И МДА...НЕ ЗНАМ КАКВО ДРУГО ДА КАЖА ОСВЕН ЧЕ СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАКА ВИ АДИ НЕ ИСКАШЕ ДА ЗНАЕ ПОЛА НА ДЕТЕТО, ХД.

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙ

*Ардиан*

(Пет месеца по-късно)

-      Съжалявам, господин Адеми, но не мога да ви кажа тази информация зад гърба на съпругата ви. Тя изрично каза, че искате да е изненада.

-      Тя иска, аз не. Кое не разбра?

-      Съжалявам, господине, с вързани ръце съм.

-      Кажи си цената.

-      Моля?

-      Какво не чу? Кажи си цената.

-      Господине, моля ви, прекрачвате границата. Какво е това?

-      Qiu – напсувах го на родният си език и затворих телефона, нервно прокарвайки ръка през косата си. (Еби се)

-      Ардиан, какво има, майко? Защо псуваш?

Какво ли? Полудявах! Тази моята жена я бяха обзели лудите и отказваше да научим пола на бебето и просто полудявах, защото исках да науча, мамка му! Беше ми първо дете все пак и исках да знам дали ще имаме момче или момиче, но този инат български си беше навило на пръста, че трябвало да бъде изненада и не приемаше „Не" за отговор. Това не значеше, че се бях отказал или нещо подобно. Пфф, нищо не можеше да спре един бъдещ баща който искаше да разбере какво беше създал. Дори и спането навън, защото какъв баща иначе щях да бъда ако се отказвах толкова лесно?

-      Аделина е изнудила всички да не ми казват пола на бебето! Най-вече тъпият доктор! Не иска да ми каже копелето!

-      Едно време само на доктори ли сме разчитали, бе майко? Колко начина има да разбереш пола, ако знаеш...

Какво? Това определено прикова вниманието ми.

-      Целият съм в слух.

...

-      И е толкова лесно? – гледах майка си с недоверие. Нима тя наистина искаше да ми каже, че можех да разбера пола на бебето си само като наблюдавах каква храна консумираше Аделина?