Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 18 - Затворена врата

СЪРАТНИЦИ, СТАНА МИ ЖАЛ И ВИ ПУСКАМ И ТАЗИ МАЛКА ЧАСТ. НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ВЧЕРА ПОЛУЧИХ ОБВИНЕНИЯ, ХД.

ЕНИУЕЙ ЛОВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Аделина*

Когато се събудих вече си бях вкъщи. В старата ми стая имах предвид и ми отне малко време, за да разбера какво се случва но после спомените започнаха да ми се връщат един по един. Татко знаеше. Ако той знаеше, това значеше че сигурно и Адеми знаеше и спокойствието ни бе дошло до своят край. Изтегнах схванатите си крайници и за моя изненада разбрах, че бях облечена. Хмм. Опитах да преглътна горчилката събрала се в гърлото ми, но не се получи особено. Часовникът в стаята ми показваше, че беше малко след два на обяд, но колко беше вярно това – не знаех. Не знаех дори къде ми е телефона, нещата ми и тях ги нямаше никъде. Нямах сили да се надигна от леглото, а трябваше да намеря поне телефон за да видя какво се случва с Ардиан. Баща ми го простреля пред очите ми. Мислите се блъскаха в главата ми, а най-страшната от тях караше очите ми да се насълзят зверски. Нямаше как да го е убил, нали? Боже мили, ами ако наистина го беше убил? Какво щях да правя тогава? Не! Отказвах дори да мисля за живот без Ардиан в него. Отказвах дори и за секунда повече тази мисъл да прекосява съзнанието ми, защото иначе нямаше да го преживея. Не знам как беше възможно да обичам някого толкова много за толкова кратко време, но беше така - обичах Ардиан, обичах го повече отколкото съм обичала когото и да било друг. Той беше любовта на живота ми и ако до преди известно време не вярвах в нея, то сега можех да го заявя, защото с него изпитвах неща които дори не съм си представяла че мога да изпитвам с някого.

Ключалката щракна и вратата ми се отвори. Вдигнах насълзеният си поглед и видях майка ми, която държеше чиния в ръката си. Изражението ѝ се смекчи щом видя и затвори вратата след себе си.

-      От всички мъже наистина ли трябваше да избереш точно врага на баща ти?

-      Обичам го.– проплаках.

-      Ооо, миличка. – мама остави чинията на нощното шкафче и побърза да ме прегърне. Не се възпротивих, а поставих глава на корема ѝ точно като едно време и дадох воля на чувствата си, които в момента бяха под всякаква критика.