Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 19 - Имам жена

Е, СЪРАТНИЦИ, УДЪРЖАХ СИ НА ДУМАТА И ЕТО ГО МОЯТ СКРОМЕН ПОДАРЪК КЪМ ВАС! 

ТОЛКОВА МНОГО ВИ ОБИЧАМ, ЧЕ ПРОСТО НЯМА ДУМИ КОИТО ДА ГО ОПИШАТ!

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО АРДИАН БЕШЕ ВЪЗХИТЕН ОТ КОМБИНАЦИЯТА НУТЕЛА И ЛУКАНКА НА ФИЛИЯ, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ!

*Аделина*

Все още ми беше пред очите. Образът на широкият гръб на баща ми как се отдалечава, а после изчезва зад затворената врата не можеше да ми излезе от главата каквото и да правех. Опитвах да затворя очи, но и тогава го виждах пак. Нищо не помагаше. Абсолютно нищо. Очите ми щипеха от сълзи.

- Аделина? – гласът на Ардиан бе това, което ме сепна задно с лекото разклащане.

- А? – извърнах глава към него сепнато.

- Къде си?

- Тук съм.

- За това което правим се изискват двама души, но теб не те виждам тук при мен. – изхлузи се от мен и легна по гръб до мен на леглото.

- Съжалявам. – въздъхнах. Обърнах се също и се сгуших в него, а той веднага разпери ръка и ме прегърна.

- Какво има, принцесо? Какво те мъчи?

- Аз...не знам. – свих рамена. – Тъжно ми е, бебе. Радвам се да съм с теб тук, обичам те знаеш...

- Но?

- Гадно ми е за нашите. Тате никога досега не е държал така с мен. Удари ме дори по-рано в хотела. Това не е той.

- Направил е какво?!

Май направих грешка като споделих тази информация с него съдейки по реакцията му.

- Ще го убия! От къде на къде ще слага ръце върху теб? Ще го убия!

- Стой мирен! – измрънках и с ръце на гърдите му го бутнах отново на леглото. – Нека не правим ситуацията по-тежка отколкото е.

- Но този боклук те е ударил!

- Този боклук ми е баща, така че внимавай как говориш! Може да съм тук с теб, но това не значи че не обичам и него.