Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 26 - Капан

ТАЗИ ГЛАВА Е КАТО ЗА ДОБРО НАЧАЛО НА СЕДМИЦАТА ВИ, СЪРАТНИЦИ. 

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ТАЗИ ГЛАВА ЩЕ ВИ СМАЕ, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙЙЙ

ЛОВВВ ЮЮЮЮЮЮЮ

*Аделина*

Разклащах бялото вино в чашата си докато гледах нощната Тирана, а августовският вятър галеше кожата ми. Цигарата между пръстите ми припукваше, когато всмуквах от нея. Нямах какво друго да правя. Телефонът ми беше изключен и нарочно не го включвах, а Ардиан спеше оттатък докато мен сън не ме ловеше и затова и предпочетох да изляза на въздух подобно на снощи. Сън не ме ловеше тук. И дума да не ставаше да запя. Бях прекарала две безсънни нощи и започваше да ми личи, но прикривах торбичките с грим и криех страха си зад фасадата на кучката, чието лице не показваше и грам емоция. Честно казано не знам как го постигах този ефект, но се радвах че ми се получаваше, защото като съпруга на Ардиан и действаща мутреса беше в мой плюс да бъда именно такава. Не трябваше да показвам страх сред хищници, защото веднъж подушат ли го си пътник.

- Защо не спиш? – изобщо не бях усетила кога се бе събудил, още по-малко пък да го чуя да става докато не дойде зад мен и не обви ръцете си около мен, а гърбът ми не беше облегнат на силните му гърди.

- Не мога да заспя.

- Защо? – прошепна, а гласът му бе пълен със загриженост и нежност. – Какво има, принцесо? - устните му помилваха рамото ми и аз се разтопих в ръцете му.

- Не знам. – свих рамене. – Просто не мога. Имам лошо предчувствие за утре.

- Стига, всичко ще бъде наред. Ферид вече няма да го има и отново ще бъдем свободни.

- Обещаваш ли?

- Някога да не съм удържал на думата си? – надигна глава и ме погледна в очите, а аз въздъхнах.

- Не, скъпи.

- Тогава? Имай ми малко вяра. Утре всичко ще свърши.

Дано. Дано да си прав, любими.

Отново затегна прегръдката си около мен и целуна рамото ми, а аз въздъхнах докато слагах ръце върху неговите. Останахме прегърнати и загледани в нощната Тирана.