Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава - Един магически жезъл лекуващ депресия

ОП-ОП! ЗДРАВЕЙТЕ, СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАКА ВИ АДИ ПОЛУЧАВА ПОДАРЪЦИ. 

*Аделина*

Чадърът ме пазеше от дъжда и се стараех да се абстрахирам от ромоленето му по дървеният ковчег на брат ми. Онзи момент все още ми беше пред очите. Нямаше как да го забравя. Нямаше начин да забравя как Ардиан го уби. Странното беше, че не тъжах. Беше ми тъпо, но не тъжах. С брат ми никога не се бяхме разбирали. Никога не съм го и усещала като брат в истинският смисъл на думата, за мен той беше просто дете от предишният брак на баща ми, а той не приемаше мен и майка ми като нещо повече от причината поради която татко е изоставил майка му. Но ето че неговият земен път свърши по неволя само на тридесет години, но мафията не прощаваше. Особено албанската и факта, че сега аз можех да бъда на неговото място ме караше да потръпвам от ужас, но това не се случи защото поради някаква причина Ардиан ме пощади...колкото и много да му лазих по нервите той ме пощади. 

Спуснаха ковчега напълно и всеки от нас мина и хвърли шепа пръст върху него.

- Мамо, мисля да си ходя аз. Изморена съм. Искам да се прибера и да си легна.

- Няма да си ходиш. – тате, разбира се чу всичко.

- Тате, моля те. Спи ми се, още ми е гадно.

- Никифоре, остави детето. Мислиш ли, че ѝ лесно? Беше отвлечена, за Бога. – мама веднага го подкара и аз вътрешно ѝ благодарих.

- Добре, кажи на Жоро да те закара. – тате все пак клекна.

- Хайде, мамо, звънни ми като се прибереш.

- Добре. – целунахме се по бузите. Тате ме придружи до вън и ме повери на Жоро, който вече беше и моя лична охрана. Нашите бяха развили тежък стадии на параноя покрай отвличането ми и убийството на Христо. Дори искаха отново да се преместя при тях, но аз отказах и в момента се радвах на едноседмична отпуска от училище. Жоро ме остави пред апартамента ми и настоя да ме изпрати до горе и аз нямаше как да изляза на глава с него и просто се примирих. Първата ми работа щом се прибрах беше да си взема един душ, да си облека дрехите за вкъщи. Налях си вино и си пуснах първият филм в Нетфликс, който намерих. Можех да кажа че вече не бях в толкова тежка депресия, но старите навици трудно умираха. Не знам какво се случи докато бях в Албания, главно между мен и Ардиан, но каквото и да беше то имаше странен положителен ефект върху мен. Не знам дали беше факта, че бях правила секс за пръв път от една година насам, добър секс при това или беше нещо съвсем различно, но сякаш отново можех да дишам почти свободно. Онази апатия, която бях развила към всичко бавно започваше да изчезва и отново намерих радост в нещата, които обичах да правя. Дори и училището леко ми липсваше, но имах нужда от почивка, а и нашите ми бяха забранили да работя.