Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 28 - Вече съм Адеми

СЪРАТНИЦИ, ПОДНАСЯМ ВИ ОЩЕ ЕДНА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАТО КАКА ВИ АДИ НЕ Е ПРОСТО КАКА ВИ АДЕМИ, А ВЕЧЕ Е АДЕМИ, ХД

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Аделина*

- Господи! – проплаках щом го видях на стола в залата и побързах да го възседна и целуна. Моментът в който устните си срещнаха всяка една капка тревога напусна тялото ми и просто се разтопих в ръцете му докато той ме целуваше жадно и отчаяно и ръцете му ме държаха здраво, сякаш за да не ме изпусне дори и за момент. Не исках да се отделям от него. Ако можех щях да остана тук при него или щях да го взема със себе си навън. Той се отдръпна пръв и аз си поех глътка въздух. Поех лицето му в шепи и го огледах.

- Господи, любими...

- Шшш, стига. Не плачи. Не искам да плачеш.

- Не мога...- поклатих глава.

- Стига. – целуна ме още веднъж. – Няма да бъде дълго така, ще изляза и ще бъдем отново заедно.

- Няма да излезеш сам. – прошепнах това в ухото му. – Някой те иска тук, но ще те измъкнем. Баща ми има връзки в посолството тук и може и да се направи нещо по въпроса.

- Баща ти? Та, той не би си мръднал пръста за мен.

- Това не пречи да опитам. Ще направя всичко възможно, за да те измъкна от тук. Обещавам ти, любими. Обичам те.

- И аз теб. – целуна ме още веднъж. – Седни сега, имам няколко задачи които трябва да свършиш вместо.

- Вече знам за срещата с италианците утре.

- Добре. Спечелим ли ги на наша страна ни считай за богати до живот. Целта сега е да откраднем партньорите на Байрами, защото нещо ми подсказва че той и баща ми стоят зад задържането ми. Има ли новини за старчето? Съобщиха ли за смъртта му?

- Не. – поклатих глава. – Все още няма информация за жертвите.

- Хммм. Лошо. Това не ми харесва. Добре, срещата сега е по-важна. Слушаш ли ме внимателно?