Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 8 - Мъж мечта

ЗДРАВЕЙТЕ-ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО АЗ СЪМ ВЛЮБЕНА В НОВИТЕ МИ НОКТИИИ, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОООЙЙ!

*Аделина*

Идеше ми да му избия наглата усмивка от лицето, за предпочитане с розите преди да го метна зад борда. И можех да го направя.

- Защо ме гледаш така?

- Как? – вирнах вежда.

- Ааа, учителският поглед е за в работата. Така ли ме посрещаш? Няма ли прегръдка, целувка, нещо?

- Ти си рядко нахален индивид.

- Но все пак си тук. – намигна ми, отбелязвайки този факт.

- Да, и това беше огромна грешка. Чао. – направих кръгом и се фръцнах възможно най-демонстративно, но не стигнах далеч защото той вече беше прескочил и ме беше хванал за ръката. Цялата потреперих когато това се случи. Завъртя ме и се ударих в силните му гърди. Вдигнах поглед и очите ми бяха срещнати от красивото черно, което блестеше палаво и хипнотизира моите.

- Не ми се сърди много.

Ооо, да! Вярно, че му бях сърдита.

- Как можа да ме лъжеш така безсрамно?

- Какво? Планирам това от седмици, нямаше да ти позволя да ми развалиш изненадата. Исках да дойда тук, ти да ахнеш, да ми се метнеш на врата и да ме целунеш...

- Мечтай си. Изненадата ти се провали още с цветята. Ако не беше оставил бележката можеше и да не те бях познала.

- Но аз обичам да оставям бележки.

- Да беше дошъл тогава с тази от кученцето. Можеше и да те прибера.

- Млъкни малко, по дяволите, жено! Искам да те целуна.

- Не мог- така и не успях да довърша, защото устните му бяха покрили моите и тих кикот се изтръгна от мен. Сложих ръце върху неговите, които държаха лицето ми и отвърнах на целувката му, а роякът пеперуди в стомаха ми еволюира в гълъби които махаха ли махаха с крила. Това беше последният човек на земята на когото те трябваха да реагират така, но беше и единственият който бе причинявал такава реакция у мен. Била съм влюбена и преди, но това...това беше нещо друго, нещо много по-силно.