Глава 13 - До олтара

1.8K 190 204
                                    

СЪРАРНИЦИ, КАКА ВИ Е ЖИВА ПОНЕ ВЪНШНО И УСПЯ ДА СИ ВПРЕГНЕ И ПОСЛЕДНИТЕ СИЛИ
НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА СА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО ГОСПОДИН АДЕМИ ТРЯБВА ДА СТИГНЕ ДО ОЛТАРА, ЗА ДА ПОЛУЧИ ТОВА КОЕТО ИСКА, ХД
ЕНИУЕЙ ЛОВВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙ

*Аделина*




Не бях подготвена за това колко бързо мина тази една седмица – като миг. Просто излетя и вече беше време всеки да се завръща към вкъщи, а аз не исках. Исках да си остана завинаги тук с него, но за жалост това не беше възможно. Събирах багажа си с огромно нежелание за разлика от миналата седмица, когато просто го събирах с огромна усмивка  на лице и нямах търпение вече да тръгваме докато сега...

- Защо си се нацупила?

Защо ли? Обърнах се към красавецът по хавлия.

- Не искам да си ходя. Толкова ми е спокойно тук с теб.

Той се засмя единствено и дойде при мен на леглото.

- И на мен ми е прекрасно тук с теб, принцесо, и колкото и да искам да остана завинаги с теб трябва да се приберем за малко, имам малко работа в Тирана която цял седмица отлагам, а на теб трябва вашите да ти видят очи защото онзи глупак баща ти ще реши че пак си отвлечена и ще вдигне патардия.

- Тате не е глупак. – присвих очи. – Просто си ме пази.

- Спорен въпрос.

- Сега ще се караме ли?

- Не, разбира се. Просто казвам факти.

- А, факти казвал. – изгледах го лошо и продължих да сгъвам дрехите си.


...



Наистина не бях готова да се разделя това място, с него най-вече и тъгата ми нарастваше с всеки изминал километър с колата и се отдалечавахме от Будва.

- Кога ще дойдем пак?

- Когато кажеш.

- Може ли да обърнеш тогава?

- Боя се, че не, принцесо. Имам малко работа с баща ми казах ти. Като я свърша и ще се видим пак.

Да обичаш Адеми  ("Да обичаш врага")Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang