Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 17 - Тръпката

MAЛКО КРАТЪК КЪСЕН ЪПДЕЙТ, СЪРАТНИЦИ, НО ПЪК ОТ СЪРЦЕ, СЪРАТНИЦИ. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО С АРДИАН ТРЪПКАТА ПАЛИ КАКА ВИ АДИ, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Аделина*

Винаги ме избиваше на смях, когато видя малкото пухче да тича. Загребваше мощно с четирите крака, изплезваше език и очите му се изцъпкляха и беше като пършинка. Клекнах и улових малкото зверче, което беше следвано от най-добрата ми приятелка и гаджето ѝ, а Арди като всеки друг път се погрижи да съм облизана старателно от него.

- Човече, от другата улица те надуши. Едвам го удържах и накрая просто го пуснах.

- Липсвах ли ти, мамо? А, много ли ме нямаше? – държах го с две ръце пред лицето си, а той скимтеше и сега даваше зор да ходи при баща му. – Ето го, тате, ето го. Тук е.

Ардиан не разбираше нищо от това, което говорех на Арди но въпреки това го взе от ръцете ми и направи физиономия щом малкият звяр реши да оближе и неговото лице.

- Ей! – с Емили се прегърнахме, а с гаджето ѝ просто се здрависахме както всеки друг път.

- Слуша ли малкият?

Седнахме да обядваме, защото аз разбира се вече бях умряла от глад и Арди седеше в мен и упорито настояваше да деля всяка хапка с него. И аз го правех въпреки укорителните погледи на Ардиан. Най-добрата ми приятелка пък се смееше срещу мен и дори се правеше на папарак. Беше хубаво да излизаме и с други хора, няма да лъжа. Добре, че се сетих да предложа на Ем да дойдат и те да се разходим из старият град, нищо че знаехме Пловдив наизуст почти. 

- Жено, ще пръснеш кучето от ядене.

- Виж го как жално гледа, как да не му дам? Момченце е...- нацупих се срещу Ардиан, а той се засмя.

- То и аз и съм мъж, ама не си толкова щедра към мен?

- Моляяя? Това го приемам лично. Какво съм ти отказала, бе глупак? Два месеца почти ми се разхождаш отгоре по главата, всичко ти изпълнявам.