Глава 12 - Как е дъщеря ти, Сараф?

1.8K 189 258
                                    

МАЛКО КЪСЕН ЪПДЕЙТ, СЪРАТНИЦИ, НО УТРЕ НЯМАМ ДА ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ГО КАЧА И РЕШИХ ДА ВИ ЗАРАДВАМ СЕГА КАТО ЗА ЛЕКА НОЩ. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО БАТКО ВИ АРДИАН ПОКАНИ КАКА ВИ АДИ НА СВАТБАТА МУ, ХД. 

ЕНЖДОЙ


*Аделина*

Не мисля, че някога съм тичала по-бързо обратно към тоалетната. Барикадирах се в кабинката и заключих вратата в пристъп на паника. Какво правеше баща ми тук, по дяволите? Не можех да се върна там. Трябваше да избягам някак си.

Чух вратата се отваря и сложих ръка на гърдите си в опит да успокоя препускащото си сърце, но това не помогна, защото чувах тежки мъжки стъпки. О, не! Тате ме беше видял. Бях пътник. Щях да се сбогувам с Ардиан и невероятният секс който правехме, а лошото беше че не бях видяла достатъчно от него.

- Принцесо? – истински си отдъхнах, когато чух гласът на Ардиан вместо този на баща ми. Отключих му и той се мушна вътре в тоалетната при мен. – Не искам да се шашкаш, но баща ти е тук.

- Знам, видях го на излизане. Не ме е видял, нали?

- Не.

- Добре. Трябва да се махна от тук.

- Ето ти ключовете от колата. Стоиш там и не мърдаш, аз ще се опитам да бъда бърз тук.

- Сигурен си, че не ме е видял, нали?

- Ако те беше видял сега нямаше да бъдем тук и да водим този разговор, а щях да имам куршум между очите.

Мамка му и той беше прав.

- Хайде, отивай в колата. – набута ключовете в ръцете ми. – Но без глупости, нали така? Просто седиш и ме чакаш там.

- Добре де, разбрах не съм на пет.

- Спорен въпрос.

Направих подигравателна гримаса и той се засмя. Придърпа ме по-близо до него за една целувка, която не знаех от къде точно се беше взела но пък веднага размъти главата ми.

- Това пък защо беше?

- Много ми хареса идеята да те целувам под носа на баща ти.

Да обичаш Адеми  ("Да обичаш врага")Donde viven las historias. Descúbrelo ahora