ТАКА, СЪРАТНИЦИ, ТОВА Е НАЙ-ДЪЛГАТА ГЛАВА КОЯТО КАЧВАМ НАПОСЛЕДЪК И Я ЧЕТЕМ БАВНООО.
НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАКА ВИ АДИ Е БЪЛГАРСКАТА МАРИЯ ЛИЧАРДИ, ХД.
ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙЙ
*Аделина*
Нямаше нищо по-лошо от това да чакаш някого да дойде в съзнание. Когато пристигнахме той вече беше в операция и не чакахме много преди някой да излезе и да ни даде новини. Слава Богу, се оказа че няма фатални последици, не са били засегнати органи, но е загубил много кръв. Бях изтъркала седалките от сядане, защото не ме свърташе на едно място – сядах, ставах, после пак сядах и пак ставах и така докато слънцето не изгря. Бяхме се преместили от чакалнята пред операционните до тази пред реанимацията сякаш преди цяла вечност.
- Кафе? – Даниел се появи с чаша кафе пред мен и аз му показах малка усмивка в знак на благодарност. Приех чашата от ръцете му и отпих от новата доза тонизираща напитка.
Времето продължаваше да се точи като най-бавният пясъчен часовник и аз бях изгубила бройката на всички кафета, които бях изпила. Беше мъчение, истинско мъчение, да седиш и да чакаш някой да благоволи да излезе и да ти каже какво се случва със съпруга ти. Блерина беше напълно изгубила дума и дума и просто седеше на пейката и се поклащаше, гледаща в една точка и не исках дори да си представям какви мрачни мисли ѝ минаваха през главата в момента.
Вратата на реанимацията се отвори и това прикова вниманието на всички ни натам. Една млада сестра излезе и аз и Даниел веднага отидохме при нея.
- Как е той? – въпросът ми беше един и същ винаги, а жената свали маската си до брадичката.
- Господин Адеми е дошъл в съзнание. Местят го в самостоятелна стая, ще ви кажем кога ще можете да го видите. Лошото мина, госпожо.
- Слава Богу! – плачът ми беше щастлив, а Даниел се засмя и се прегърнахме.
...
Едвам дочаках да ми кажат, че вече можем да го видим и не ми трябваше много време да хукна към вратата на стаята му. Само че там имаше двама олигофрени с униформи, които се бяха взели не за прости полицаи, а за кралските стражи.
YOU ARE READING
Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")
RomanceИ точно когато си мислиш, че животът ти няма как да стане по-зле то пък се намира един красив, инатлив, мафиотски син който да те отвлече в петък на обяд... Малцина са тези, които биха се опълчили на Ардиан Адеми, но на нея сякаш не и пука кой точно...
