Глава 9 - Това е специален талант, господин Адеми

2.2K 192 158
                                    

КОЛКО МНОГО МЕ ОБИЧАТЕ, А СЪРАТНИЦИ? КОЛКО? 

КАК СТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ? НЯДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ ИМА НОВА ГЛАВА ЗА ВАС И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАКА ВИ АДИ ПРИТЕЖАВА СПЕЦИАЛНИ ТАЛАНТИ И ОБИЧА ДА ДРАЗНИ БАТКО ВИ АРДИАН. 

АКО НЕ ПОЗНАЕТЕ ПЕСЕНТА, КОЯТО Е СПОМЕНАТА НЯКЪДЕ В ГЛАВАТА ЩЕ ВИ СЕ РАЗСЪРСЯ, ХД 

ЕНИУЕЕЕЙ ЛОВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОООЙ


*Аделина*

Имаше нещо магическо в това да се возя с него в кабриолета по планински пътища на Черна гора с музика почти усилена докрай. Гледките тук бяха невероятно красиви, а такава чиста и девствена природа едва ли можеше да се види някъде другаде. Усмивката на Ардиан правеше всичко още по-хубаво както и движенията на устните му докато си припяваше песента и барабанеше по кормилото. Само че на мен тази музика започваше да ми омръзва и като най-нахалното същество на света взех телефона му и си пуснах нещо по моята част.

- Е, защо ми спря музиката сега?

- Омръзна ми да слушам само Хабиби и ремикса на Make a pose.

- Toва е сръбско. – намръщи се, посочвайки с нос към мултимедията.

- Е, и? Аз обичам сръбско. – свих рамене и усилих още повече, а той промълви нещо. Изчаках припева и се включих на него, а Ардиан ме гледаше лошо през слънчевите си очила. - Kako te ludo, ludo volim moje najdraže! Najbolja sam tebi kad je najteže! Čelik, lanci, svila, ništa vetar ne veze u mom srcu tuga vise tango ne pleše!

- Ще те напляскам.

- Кого залъгваш не смееш и с пръст да ме пипнеш. – изсмях се.

- Предизвикаш ли ме? – навири веждата си, напълно копирайки учителският ми поглед.

- Не ме копирай. Учителският поглед си е мой. И можеее бии те предизвиквам.

- Добре, ще съжаляваш за това щом пристигнем в хотела.

- Да видим. – вирнах глава високо.

...

Първата ми работа щом пристигнахме в хотела беше да се просна по гръб на огромното пухено легло. Черните очи на Ардиан попаднаха върху мен и аз се подсмихнах докато го гледах как захвърля сака и досущ като хищник се приближава към мен. Ако беше наистина животно щеше дори да оближа муцуната си докато пристъпва бавно и грациозно към мен.

Да обичаш Адеми  ("Да обичаш врага")Où les histoires vivent. Découvrez maintenant