КОЛКО МНОГО МЕ ОБИЧАТЕ, А СЪРАТНИЦИ? КОЛКО?
КАК СТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ? НЯДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ ИМА НОВА ГЛАВА ЗА ВАС И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАКА ВИ АДИ ПРИТЕЖАВА СПЕЦИАЛНИ ТАЛАНТИ И ОБИЧА ДА ДРАЗНИ БАТКО ВИ АРДИАН.
АКО НЕ ПОЗНАЕТЕ ПЕСЕНТА, КОЯТО Е СПОМЕНАТА НЯКЪДЕ В ГЛАВАТА ЩЕ ВИ СЕ РАЗСЪРСЯ, ХД
ЕНИУЕЕЕЙ ЛОВВ ЮЮЮ
ЕНДЖОООЙ
*Аделина*
Имаше нещо магическо в това да се возя с него в кабриолета по планински пътища на Черна гора с музика почти усилена докрай. Гледките тук бяха невероятно красиви, а такава чиста и девствена природа едва ли можеше да се види някъде другаде. Усмивката на Ардиан правеше всичко още по-хубаво както и движенията на устните му докато си припяваше песента и барабанеше по кормилото. Само че на мен тази музика започваше да ми омръзва и като най-нахалното същество на света взех телефона му и си пуснах нещо по моята част.
- Е, защо ми спря музиката сега?
- Омръзна ми да слушам само Хабиби и ремикса на Make a pose.
- Toва е сръбско. – намръщи се, посочвайки с нос към мултимедията.
- Е, и? Аз обичам сръбско. – свих рамене и усилих още повече, а той промълви нещо. Изчаках припева и се включих на него, а Ардиан ме гледаше лошо през слънчевите си очила. - Kako te ludo, ludo volim moje najdraže! Najbolja sam tebi kad je najteže! Čelik, lanci, svila, ništa vetar ne veze u mom srcu tuga vise tango ne pleše!
- Ще те напляскам.
- Кого залъгваш не смееш и с пръст да ме пипнеш. – изсмях се.
- Предизвикаш ли ме? – навири веждата си, напълно копирайки учителският ми поглед.
- Не ме копирай. Учителският поглед си е мой. И можеее бии те предизвиквам.
- Добре, ще съжаляваш за това щом пристигнем в хотела.
- Да видим. – вирнах глава високо.
...
Първата ми работа щом пристигнахме в хотела беше да се просна по гръб на огромното пухено легло. Черните очи на Ардиан попаднаха върху мен и аз се подсмихнах докато го гледах как захвърля сака и досущ като хищник се приближава към мен. Ако беше наистина животно щеше дори да оближа муцуната си докато пристъпва бавно и грациозно към мен.
VOUS LISEZ
Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")
Roman d'amourИ точно когато си мислиш, че животът ти няма как да стане по-зле то пък се намира един красив, инатлив, мафиотски син който да те отвлече в петък на обяд... Малцина са тези, които биха се опълчили на Ардиан Адеми, но на нея сякаш не и пука кой точно...