Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 16 - Знаеш ли кога се влюбих в теб?

Е, СЪРАТНИЦИ, КАКА ВИ Е ЖИВА! НАЙ-НАКРАЯ УСПЯХ ДА СИ ОТКРАДНА МАЛКО ВРЕМЕ И ДА НАПИША НЕЩО, ЗАЩОТО ТАЗИ СЕДМИЦА КОЛКОТО И ДА МИ СЕ ПИШЕШЕ ВСЕ ИЗЛИЗАХ РАНО И СЕ ПРИБИРАХ КЪСНО И МДА. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО АРДИАН ПОЛУЧИ КОМПЛИМЕНТ ОТ ХОТЕЛА, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Аделина*

Никога не бях подозирала, че враждата между семействата ни бе закотвена около мистериозната смърт на леля ми. Людмила Сарафова бе изгубила живота си само на шестнадесет години и никога когато бях гледала нейни снимки не бих предположила че Адеми стояха в основата на всичко, а това...това усложняваше нещата за мен и Ардиан. Разбира се, това не значеше че щях да се откажа от любовта си. Не Ардиан беше този, който беше убил леля ми, та той дори още дори не е съществувал тогава, говорехме за събития случили се преди повече от четиридесет години все пак.

Това държеше ума ми много далеч от работата, обаче. Макар и учебната година все още да не беше започнала имах ужасно много работа и не можех да я върша качествено, защото умът ми просто не беше в училище. Просто чаках да дойде петък отново и да го видя, защото имах чувството че колкото повече време прекарвахме разделени толкова по-тежко ставаше. Когато тръгнахме не мислех, че ще бъде така. Мислех че ще бъде много по-лесно отколкото беше в действително, но колкото и мъчно да ми беше без него някак си беше по-добре отколкото въобще да го няма в живота ми, защото Ардиан ми подаряваше истински щастливи мигове. Не съм била толкова влюбена от ученическите си години насам. Този човек ме беше измъкнал от дупката, в която бях заседнала, върна желанието за живот у мен и сега като погледна назад ми идваше да си зашия един шамар. Но времето нито можеше да се върне назад нито да се поправи, така че ми оставаше единствено да не позволявам на самата себе си отново да се стига до там и да не пускам Ардиан, защото както ми казваше Емили друг такъв мъж нямаше да намеря и тя определено беше права.

И тази седмица мина, не толкова бързо колкото ми се искаше, но мина и вече беше петък.Най-хубавото нещо което можеше да ми се случи в един петъчен ден освен отвличане от един определен чаровен престъпник, който бе завзел сърцето ми беше съобщение от него, което гласеше „Чакам те в Пловдив в хотел Резидънс."