Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

Глава 15 - Ако ти не си заслужаваш, не знам коя друга си заслужава

ОП-ОП, ЗДРАВЕЙТЕ, СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ ИМА НОВА ГЛАВА ЗА ВАС КОЯТО ОТГОВАРЯ НА ЕДИН МНОГО ВАЖЕН ВЪПРОС И Е ВСЪЩНОСТ ПРЕХОДА КЪМ СЪЩИНСКАТА ЧАСТ, ЗА КОЯТО ВЕЧЕ НЯМАААМ ТЪРПЕНИЕЕЕЕЕЕЕЕ, ХД

АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО АРДИ ДЪРЖИ, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙ!

*Аделина*

Обичах да се будя до него. Обичах когато първото нещо, което видя сутрин са очите му или пък спокойното му спящо изражение. Просто обичах да се будя до него, запотена, гола под завивките със слънце галещо палаво кожата ми. Точно като сега. Сгуших се в него и се усмихнах, а той въздъхна и промърмори нещо в съня си. Вече дори и говоренето му насън не ми правеше впечатление, бях свикнала, а и се оказа че е следствие на натовареното му ежедневие. За този един месец смеех да кажа, че познавах Ардиан Адеми по-добре от всеки друг, защото той се държеше свободно с мен, допусна ме до себе си най-вече и във всеки миг който прекарвах с него се влюбвах все повече и повече, а времето в което не бяхме заедно пък прекарвах в мисли за него и гледане на наши снимки. За жалост отпуската ми свърши и сега прекарвахме много по-малко време заедно, но пък бях благодарна и на трите дни които можех да си открадна с него. Нямаше да лъжа, тайно си мечтаех ситуацията при нас да не беше такава, нашите да не се мразеха и в червата и да бяхме свободни да се виждаме когато поискаме, навсякъде, да можех да го водя вкъщи и той мен у тях, но това на този момент нямаше как да се случи за жалост. 

Неусетно бях задрямала пак, но когато се събудих вторият път от глад, този път бях сама. Докопах се до телефона си и видях, че беше почти единадесет сутринта. Ооо, бях си просрочила времето за първата закуска отдавна. Прозях се и се изтегнах и тъкмо звънях на Ардиан, когато чух да се тропа отвън. Вратата на хотелската ни стая се отвори и той влезе вътре с Арди на ръце, който пък веднага даде зор да идва при мен, но баща му не му даде.

- А, не, първо в банята, приятел.

- Добро утро. – усмихнах им се.

- Добро утро, принцесо. След малко ще ти обърна внимание, само да го измия че е целият в пясък.