Глава 33 - Да обичаш Адеми

2K 161 221
                                        


Е, СЪРАТНИЦИ, И ТОВА ВРЕМЕ ДОЙДЕ...ПРЕДСТАВЯМ ВИ ПОСЛЕДНАТА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО  НАЙ-НАКРАЯ ЩЕ ВИДИМ VALLE KOSOVARE, ХД.

ЕПИЛОГ В НЯКОЙ СЛЪНЧЕВ ДЕН

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ


*Аделина*

(Девет месеца по-късно)


- И така, деца, с това приключваме последният урок за тази година. – затворих тефтера си и се облегнах на стола. Погледнах apple watch-a си и видях, че имахме почти половината част на наше разположение и децата изкрещяха едно шумно „Йееессс!" – Какви са ви плановете за лятото, сега кажете.

Изслушах ги един по един, като повече отговори бяха „Ще излизам и ще ходя на море."

- Госпожо, ами вие? Какво ще правите след сватбата?

- Отивам на меден месец. – засмях се докато въртях една химикалка из пръстите си.

- Ооо, къдее?

- Не знам, изненада е. – засмях.

- А, бебче, ще си имате лии? – друго дете зададе този въпрос и аз се усмихнах.

- Ако даде Бог, ще си имаме. – отвърнах им, преплитайки пръсти точно върху корема си.

- Дано да си имате скоро. И да е момиченце.

- Неее, момчеее. Момче ще е.

И ето така от нищото се започна спора за пола на детето ми и при това без да съм казала каквото и да било. Не исках и да си представям какво щеше да бъде, ако бях казала че действително съм бременна...сигурно и за името щяха да спорят.

- А, госпожо, сега след като завършихме, ще ни приемете ли заявките в Инстаграм?

- А, неее, казала съм ви, че ученици не приемам. – поклатих глава.

- Ама, госпожо, обещахте нии. – всички започнаха да мрънкат в отговор и аз се засмях.

- Как иначе, ще ви видим с роклята?

- Добре де, добре. Хайде от мен да мине. - взех телефона си от чина и той се отключи щом ме разпозна. Отворих Инстаграм и приех всички дечурлига, които видях че са подали заявка да ме следват.

Да обичаш Адеми  ("Да обичаш врага")Where stories live. Discover now