Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")
Table of contents

    YOU ARE READING

    Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")

    Romance

    И точно когато си мислиш, че животът ти няма как да стане по-зле то пък се намира един красив, инатлив, мафиотски син който да те отвлече в петък на обяд... Малцина са тези, които биха се опълчили на Ардиан Адеми, но на нея сякаш не и пука кой точно...

    #balkan #bulgaria #bulgarian #easterneurope #enemies #erotic #forbiddenlove #guns #mafia #mafiaromance #shqip #shqipteria #албания #балканите #българия #българска #еротика #забраненалюбов #любов #мафия #мафияроманс #учителка

    Глава 22 - Омъжена

    1.5K 174 241 
                                        
    
                                              

    
                          
    СЪРАТНИЦИ, ТОВА Е ВТОРАТА ГЛАВА КОЯТО КАЧВАМ ДНЕС ТАКА ЧЕ ГИ ЧЕТЕТЕ ПОД РЕД
    
                          
    ПОНЕЖЕ СТЕ ДОБРИЧКИ И РЕШИХ ДА ВИ ЗАРАДВАМ. НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО НЕ МИ ДАВАТ ДА РЕАЛИЗИРАМ ЕДНА МНОГО ЯКА СЦЕНА. МХМММ НЕ МИ ДАВАТ, ЗАБРАНИХА МИ ДОРИ...АМА АКО НЕ СЛУШАТЕ РЕАЛИЗИРАМ Я ТЪЙ ДА ЗНАЕТЕ 
    
                          
    ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВВ ЮЮЮЮ
    
                          
    ЕНДЖОЙЙЙЙ
    
                          
    *Аделина*
    
                          
    Знаех, че ще бъде трудно но не знаех че ще бъде чак толкова трудно. Дори не отидохме и да си взема колата, защото Ардиан категорично ми забрани да шофирам в това състояние и ме заведе право вкъщи където се барикадирах в леглото и отказвах да изляза от него вече цяла вечер. Не знаех какво да правя иначе. Собствените ми родители ми обърнаха гръб, защото бях влюбена  и аз реших да не зачета мнението им. Как се очакваше да обърна гръб на любовта си? Не съм обичала никого друг така както обичах Ардиан и не съжалявах за казаното „Да". Въртях златната халка на пръста си напълно притихнала. Все още привиквах с тежестта на това бижу точно там, на този пръст защото отдавна не бях усещала пръстен точно там. Когато Вячеслав развали годежа, преди вече четири месеца, не подозирах че отново ще видя пръстен на този пръст, пък камо ли брачна халка, но всичко се случваше предполагам.
    
                          
    -      Спиш ли? – тихо почукване на касата на вратата ме накара да вдигна поглед и погледнах съпруга си, който стоеше на прага скръстил ръце. 
    
                          
    Поклатих глава в отрицание, а неговият поглед се смекчи и въздъхна преди да дойде при мен на леглото. Матракът потъна под тежестта му и аз не се поколебах преди да положа глава на скута му. Пръстите му потънаха в косата ми и я погали и този път аз бях тази, която въздъхна. 
    
                          
    -      Направих вечеря, ела да ядем. 
    
                          
    -      Не съм гладна. 
    
                          
    -      Принцесо, стига, трябва да ядеш.
    
                          
    -      Не искам. 
    
                          
    -      Не ме карай да те моля. Стига лигавщини. 
    
                          
    -      Не се лигавя, просто не съм гладна. 
    
                          
    -      Обеща ми нещо. 
    
                          
    -      Какво? 
    
                          
    -      Че няма да се затваряш в себе си и да изпадаш в депресивни състояния, а правиш точно това сега.
    Да обичаш Адеми ("Да обичаш врага")Where stories live. Discover now