Глава 23 - Скръбна вест

1.4K 168 113
                                    

ГЛАВАТА Е ПО-СКОРО КРАТКА, СЪРАТНИЦИ И В ПО-ГОЛЯМА СИ ЧАСТ Е ПРЕХОД, НООООООО ТОВА Е РИСК КОЙТО ПОЕХ

ВЪПРЕКИ ТОВА АЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ХВЪРЧА ОТ ЩАСТИЕ (МОЖЕ БИ ВЕЧЕ СТЕ ВИДЕЛИ В ГРУПАТА ЗАЩО, ХД)

ЕНИЕУЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОООЙЙЙЙЙ





*Аделина*

Това беше първата ми сутрин като омъжена жена и дори станах рано. Нямаше и девет, когато отворих очи а Ардиан спеше до мен спокойно вече, защото през нощта пак имаше няколко епизода и се наложи да го събудя за да го успокоя. Въздъхнах и прокарах пръсти през косата му и също така го целунах по челото преди да се надигна. Реших поне веднъж да направя нещо хубаво за нещо и предвид това, че снощи той ни направи вечеря мисля че беше редно аз да поема закуската. Минах през банята набързо където и Арди дойде, за да си свърши работата и почистих след него. Измих си ръцете още веднъж и вече отидох в кухнята. Отворих хладилника и издух бузи с поетата глътка въздух. Какво да направя, по дяволите? Имах яйца, имах и мляко и можех да направя палачинки, но палачинки ядяхме почти постоянно за закуска по хотелите. Гофрети...меех. Грабнах картона яйца и го извадих. Щях да направя едни пържени филии и готово. И без това имахме и мед и баба Душанка ме беше оборудвала с домашни сладка за години напред. Имах от ягоди, от боровинки, малини, сливи, че дори и физалис. Пуснах си кафе и се заех със сглобяването на закуската, като разбира се абсорбатора бях пуснала почти на макс, защото не исках целият апартамент да мирише на пържени филии. Изваждах втората порция филийки, когато две мъжки ръце се обвиха около талията ми.

-      Изостави ме в леглото. – гласът му беше дрезгав и сънен и аз се усмихнах. Погалих лицето му със свободната си ръка.

-      Исках да те изненадам. Да си личи, че имаш жена все пак.

-      Ммм, пържени филийки. Искаш ли помощ?

-      Нее, почти съм готова. Седни на бара.

-      Такъв късметлия съм да ви имам, госпожо Адеми.

Госпожо Адеми. За пръв път го изричаше  и мамка му звучеше хубаво. Госпожа Адеми. Вече не бях госпожица Сарафова, а госпожа Адеми.

Да обичаш Адеми  ("Да обичаш врага")Donde viven las historias. Descúbrelo ahora