Пролог

5.4K 297 109
                                    



Тази история е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията в нея са измислени и са продукт на авторовото въображение. Всяка прилика с реални събития, места, компании или хора — живи или мъртви, е случайна.

Това Не Е сладникава любовна история!

В историята има сексуално съдържание, сцени на насилие, неприличен език и като цяло може да се стори обиден за някой от вас. +18


Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Вайлет

Плахо отворих вратата на колата и внимателно огледах района. Тази част на Ню Йорк не беше сред любимите ми места за разходка, но сега беше наложително.

– Ти не си нормална! Казвам ти, дишала си нещо радиоактивно тази сутрин – разтревоженият глас на Белослава прекъсна тихите ми размисли.

– Бела, ти ми каза да дойда при него.

– Снощи бях пияна, Вайлет! Сега на трезво ти казвам, да отстъпим назад и бааавно да се отдалечим от цирка на кошмарите.

– Това е просто спортна зала.

– В която тренират ММА бойци, Вааайлет! Мъже, които са приели болката и я прегръщат като своя любовница. Чуваш ли? – пръстът ѝ се изпъна към вратата на няколко метра пред нас. – Оттук ги чувам как блъскат.

Спуснах клепачи и въздъхнах с тревога. Бях толкова близо до това да направя първата крачка. Не можех да позволя на Бела и думите ѝ да ме откажат.

– Бела, нищо не се чува, престани!

– Значи е било сърцето ми. Заплашва ме, че ще изскочи.

– Никой не те кара да влизаш с мен.

– Но се чувствам отговорна затова ти глупаво решение и нямам избор.

– Добре виж. Да направим така. Ако не изляза до трийсет минути се обади в полицията – очите ѝ се ококориха насреща ми, преди да ме залее с нова вълна от възражения.

– Ти нормална ли си? За трийсет минути ще си накълцана и напъхана в някой фризер.

– Говорим за ММА бойци, не за убийци.

– Все тая! Аз не виждам разликата.

– Просто ме изчакай.

– Вайййлеет! – умоляващото ѝ скимтене да спра, продължи да се разбива в гърба ми и едва когато затворих тежката врата на спортната зала, гласът ѝ изцяло заглъхна.

Измина седмица, откакто баща ми липсваше, а полицията очевидно не се справяше с това да открие изчезнал съдия от съдебната власт и колкото и налудничаво да звучеше, единственият, в който виждах някаква надежда да го намери, беше бивш ММА боец с прякор


Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


НОРТ: Кралят на севераWhere stories live. Discover now