Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вайлет
Хвърлих поглед към Зевс - сивият креслив сладур, който след три дни опознавателен период вече не ме гледаше така, сякаш ще го пъхна във фурната, а излизаше от клетката си и смело идваше до мен. Е, разходките му из апартамента определено консумираха от времето ми и ми се наложи да проведа бърз курс на обучение, като изчета всичко в интернет за папагалите и тяхната безопасност, но постепенно свиквахме един с друг.
Зевс кацна на рамото ми и зачака да се извърна към него.
– Отвори си устата за мен – нареди, опитвайки се да надникне вътре. Досещах се в какъв смисъл го изричаше като се имаше предвид, че собственикът му не беше зъболекар, а колежанин с много енергия и очевидно с абонамент към фабрика за презервативи.
– Трябва да поработя още малко, а това означава, че ти се връщаш обратно в клетката, господинчо. Няма да мога да се съсредоточа, ако си навън.
– Дай ми устата си.
– Добреее, Зевс, наистина трябва да заменим някой думи от репертоара ти с нови.
– Няма да ти простя! – изписка до бузата ми, преди да произведе звук от затръшната врата.
Той се заклатушка ходейки по горната част на дивана изброявайки всичко, което беше научил от всякакви любовни и колежански драми.
Зевс се върна в клетката си.
***
Отворих книгата, върху която работех и се отпуснах на един от столовете около кухненската маса, далеч от клетката на Зевс, за да чуя мислите си. Тази история беше невероятна. Можеше да бъде новият бестселър, който с Мария Шарлът чакахме толкова дълго. Усещах как нетърпението движи ръцете ми да отгръщам страниците една след друга.
