Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вайлет
Бях на прага на лудостта, мозъкът ми беше на автопилот и изобщо не бях в кондиция. А след появата на Норт в апартамента ми, сънят така и не можа да ме улови. В ранното петъчно утро прекарах четири часа в размисли, дали да отида в полицията, за да преча там, или да помоля издателството, в което работя, да прекратят отпуската ми и да ме върнат на работа, преди да полудея. Лошото бе, че когато вземах решения под напрежение, мисълта ми бе колкото на риба тон в консервна кутия и всеки път стигах до различно заключение, а това не помагаше. Затова грабнах чантата си, метнах се в първото такси и се оставих на случайността да ме отведе там, където трябва. Вече петнайсет минути с шофьора на таксито пътувахме в пълна тишина, но рязко очите ми се съсредоточиха върху големия билборд с реклама на боксова зала "Норт", в дясната половина на улицата, по която се движихме. Проклета случайност. Не си го и помисляй, Барби! Ококорих се след нелепия начин, с който назовах самата себе си.
– Накъде да карам? – срещнах погледа на шофьора в огледалото за задно виждане и отегчението, с което ме попита, след като вече двайсет минути се въртяхме безцелно по улиците на Бруклин. Мъжът се обърна към мен, когато така и не отворих уста да отговоря.
Не ме притискай, гадняр такъв. Часът е едва седем и половина и изобщо не съм спала – избоботих наум. Раменете му се присвиха с безразличие, сякаш беше уловил мислите ми, преди да потегли от светофара.
– Както кажеш, на мен ми е все тая. Ще пресека целия Лонг Айлънд ако трябва, но броячът си върти ли върти, дано си го забелязала.
Млъкни, млъкни. Не ме притискай, че броячът за глупости ще се включи в главата ми, а квотата ми за тази седмица вече се изчерпа.
