Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Тази глава не е довършена и определено има нужда от още рбота, но ви я пускам.
Вайлет
Сведох глава към книгата, която редактирах. Ентусиазмът ми днес беше като на затворник чул доживотната си присъда, но имахме срокове за спазване и щеше да е добре да се размърдам, ако не за друго, то поне като благодарност към Мария, че ме взе обратно на работа.
Откровено казано очаквах да прекрати договора ми след скандала, който тресеше Ню Йорк вече цял месец, но Мария, която беше живата версия на Миранда Прийстли от Дявола носи Прада, прие това като предизвикателство и запази за свой служител дъщерята на най-скандалната личност в този град. Аргументите ѝ бяха, че задникът ѝ е горял докато ме няма и че присъствието ми е като охлаждаща лепенка за дупето ѝ, затова излезе пред редакцията и културно каза на всички журналисти да вървят на майната си.
Въпреки това редовно следеше новините и знаеше, че същите ме бяха нарочили за мафиотска принцеса на уличните банди, които е оглавявал баща ми, макар че дотук обвиненията срещу него едно по едно отпътуваха право към канализацията. Адвокатите му бяха толкова добри, или може би съдиите бяха толкова корумпирани, че срещу правилната сума Темида дърпаше превръзката от очите си, за да им смигне одобрително и после отново я поставяше, за да вземе безпристрастно своето решение. А то винаги беше - недостатъчно доказателства или липса на такива.
За съда - съдия Колинс можеше да остане недосегаем, но аз имах пълната власт да го смачкам с мълчанието си след всеки изпратен имейл, покана за вечеря или телефонно обаждане. Никога нямаше да му простя онова, което беше сторил на мама, на Доминик и още куп хора.
Част от мен се преструваше, че вече е умрял, и в известен смисъл беше точно така. Този човек, когото виждах по новините не беше мъжът, когото обичах през всичките двайсет и пет години от моето съществуване. Беше някой друг.
