Вайлет
Преметнах дръжките на малкия сак върху сгъвката на ръката си, прегърнах трилитровия буркан, в който бяха златните ми рибки и грабнах клетката на Зевс. Ако можех да се видя отстрани, вероятно изглеждах като цирков артист местещ се към мястото за следващото си представление.
Който беше измислил всички онези мъдри и успокояващи цитати за спокойствието, с които беше заринат интернет, значи никога не се беше срещал с Райън Савидж. Този мъж имаше дарбата да те побърква дори когато знаеш, че е добронамерен. Полуядосана, полупримирена се запътих право към него и паркираният лексус пред сградата.
Погледът на Райън се спря върху клетката, която бях покрила старателно с парче вълнен плат, за да остане затоплена. Декемврийски студ и папагал бяха адски несъвместими. Мъжът, който разтопуркваше сърцето ми само като ме погледне, свъси чело с любопитство.
– Какво е това?
В гърдите ми се разгоря пожар само при мисълта, че след малко щях да деля един апартамент, за един бог знае колко време, с човека, който избра отмъщението си пред това да бъдем рамо до рамо и заедно да извървим пътят на правосъдието. Заядливите думи се надигнаха от гърлото ми.
– Огромен питон, който след малко смятам да пусна в апартамента ти – той въздъхна. Отвори задната врата на колата и ме изчака да наместя клетката върху седалката.
Зевс беше мълчалив и вероятно уплашен заради поредното преместване.
Преди да сляза при Райън опитах да го върна на Сю, но беше оставила съобщение за мен при портиера, че с Шон заминават на Хавай за кратка едномесечна ваканция. Ако това беше нейната представа за кратка ваканция не исках да знам какво разбира под дълга.
YOU ARE READING
НОРТ: Кралят на севера
RomanceНорт Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.