42

783 123 18
                                    



Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Вайлет


Преметнах дръжките на малкия сак върху сгъвката на ръката си, прегърнах трилитровия буркан, в който бяха златните ми рибки и грабнах клетката на Зевс. Ако можех да се видя отстрани, вероятно изглеждах като цирков артист местещ се към мястото за следващото си представление.

Който беше измислил всички онези мъдри и успокояващи цитати за спокойствието, с които беше заринат интернет, значи никога не се беше срещал с Райън Савидж. Този мъж имаше дарбата да те побърква дори когато знаеш, че е добронамерен. Полуядосана, полупримирена се запътих право към него и паркираният лексус пред сградата.

Погледът на Райън се спря върху клетката, която бях покрила старателно с парче вълнен плат, за да остане затоплена. Декемврийски студ и папагал бяха адски несъвместими. Мъжът, който разтопуркваше сърцето ми само като ме погледне, свъси чело с любопитство.

– Какво е това?

В гърдите ми се разгоря пожар само при мисълта, че след малко щях да деля един апартамент, за един бог знае колко време, с човека, който избра отмъщението си пред това да бъдем рамо до рамо и заедно да извървим пътят на правосъдието. Заядливите думи се надигнаха от гърлото ми.

– Огромен питон, който след малко смятам да пусна в апартамента ти – той въздъхна. Отвори задната врата на колата и ме изчака да наместя клетката върху седалката.

Зевс беше мълчалив и вероятно уплашен заради поредното преместване.

Преди да сляза при Райън опитах да го върна на Сю, но беше оставила съобщение за мен при портиера, че с Шон заминават на Хавай за кратка едномесечна ваканция. Ако това беше нейната представа за кратка ваканция не исках да знам какво разбира под дълга.

НОРТ: Кралят на севераWhere stories live. Discover now