Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Всяко натискане на оранжевата звездичка, е като заклинание за нова глава. Благодаря ви, че гласувахте. Глава 10 идва довечера. Искам вотове и коментари за Норт - моята снежна лавина. :)
В главата има сцени на насилие + 18
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Норт
Спрях колата в глухата уличка една пряка по-далеч от входа на клуба. Изповедта на Вайлет кънтеше като през мегафон в ушите ми и предизвикваше лавина от огромни буци лед в гърдите ми. Устремено вървях и ожесточено стисках ръцете си в юмруци. Усещах как след всяка стъпка ставах отчайващо безчувствен. Човечността и съжалението се смъкнаха като невидима дреха от раменете ми и се изсипаха в калната локва, през която преминах, преди да открехна задния вход. Шумът от бързите ми крачки засили ехото на стълбището, по което слизах. Няколко крушки накъсано примигнаха, щом поех по коридора надясно. Охраната на Пийт, начело с него, стояха пред стаята и гледаха смръщено право към мен.
- Вътре е.
- Кажи на Рей да увеличи музиката - беше всичко, което изрекох, преди да нахълтам в червената стая.
Уест стоеше гол до кръста, спокойно отпуснат на дивана и чакаше забавлението му за вечерта да прекрачи прага. Тази нощ, шоуто щеше да е различно. Тежкият звук от металната врата зад гърба ми никога не е бил по-успокояващ.
- Н-норт? - изрече името ми накъсано. В гласа му нямаше живец, а чист ужас, виждайки яростта в очите ми. Втурнах се като побесняло куче искащо кръвта му. Трябваше ми кръвта му, за да стопя буците лед тежащи в гърдите ми. Юмруците ми потъваха в него. Ударите идваха бързи и остри като каменисто свлачище, което го притискаше все повече и повече към пода. Тялото и лицето му започнаха да стават хлъзгави. Червената светлина в стаята отнемаше от видимостта ми, но миризмата на кръв изпълни ноздрите ми. Думите на Вайлет и тихите ѝ хлипания оживяха в главата ми:
