Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вайлет
Връщайки се в Манхатън си мислех, че ще взема живота си в ръце и ще започна отначало, а вместо това проблемите извираха като от шахта с мръсотия. Откакто случаят с баща ми гърмеше по новините, журналистите се изсипваха пред дома ми при всяко ново заседание и крещяха купища въпроси, чиито отговори присвиваха стомаха ми и тичах към банята да повръщам. Това беше второто временно жилище, което Дерек ми осигуряваше, за да остана далеч от обсега на камерите, но винаги ме намираха.
– Мамка му! – той изруга и побърза да спусне щорите.
Днес беше от онези дни, в които не можех да стигна дори до магазина. Наложи му се да излезе от работа и да ми донесе нещо за ядене. Ядене, което щях да повърна така или иначе. Би трябвало да имам железни наследствени гени като се има предвид кой е баща ми. Човекът беше с куп награди за най-добър служител в ада и държеше първото място от цели двайсет години. Аз - единствената му дъщеря, в сравнение с него бях лигла, която хукваше към тоалетната и повръщах след всяка негова поява в новините. Този следобед го видях как влиза в съдебната зала заобиколен от адвокати, на които дебело плащаше, за да разбият обвиненията в корупция, изнудване, убийства и да избегне затвора. Нямах и грам съмнение, че ще го постигне. Цялата колегия спасила задника на сенатора, който миналата година беше обвинен в изнасилване, сега работеше за него. Няколко часа по-късно новините гръмнаха, че делото срещу баща ми се отлага с шест месеца. Гневът на нюйоркчани се изля отгоре ми в социалните мрежи.
Тая кучка дъщеря му сигурно е бършела задника на домашния си любимец със стодоларови банкноти, а сега се прави, че нищо не е знаела, крие се и се срамува да излезе – беше написал някой си с никнем Viper boy.
