Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Тази история е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията в нея са измислени и са продукт на авторовото въображение. Всяка прилика с реални събития, места, компании или хора — живи или мъртви, е случайна.
Това Не Е сладникава любовна история!
В историята има сексуално съдържание, сцени на насилие, неприличен език и като цяло може да се стори обиден за някой от вас. +18
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вайлет
Плахо отворих вратата на колата и внимателно огледах района. Тази част на Ню Йорк не беше сред любимите ми места за разходка, но сега беше наложително.
– Ти не си нормална! Казвам ти, дишала си нещо радиоактивно тази сутрин – разтревоженият глас на Белослава прекъсна тихите ми размисли.
– Бела, ти ми каза да дойда при него.
– Снощи бях пияна, Вайлет! Сега на трезво ти казвам, да отстъпим назад и бааавно да се отдалечим от цирка на кошмарите.
– Това е просто спортна зала.
– В която тренират ММА бойци, Вааайлет! Мъже, които са приели болката и я прегръщат като своя любовница. Чуваш ли? – пръстът ѝ се изпъна към вратата на няколко метра пред нас. – Оттук ги чувам как блъскат.
Спуснах клепачи и въздъхнах с тревога. Бях толкова близо до това да направя първата крачка. Не можех да позволя на Бела и думите ѝ да ме откажат.
– Бела, нищо не се чува, престани!
– Значи е било сърцето ми. Заплашва ме, че ще изскочи.
– Никой не те кара да влизаш с мен.
– Но се чувствам отговорна затова ти глупаво решение и нямам избор.
– Добре виж. Да направим така. Ако не изляза до трийсет минути се обади в полицията – очите ѝ се ококориха насреща ми, преди да ме залее с нова вълна от възражения.
– Ти нормална ли си? За трийсет минути ще си накълцана и напъхана в някой фризер.
– Говорим за ММА бойци, не за убийци.
– Все тая! Аз не виждам разликата.
– Просто ме изчакай.
– Вайййлеет! – умоляващото ѝ скимтене да спра, продължи да се разбива в гърба ми и едва когато затворих тежката врата на спортната зала, гласът ѝ изцяло заглъхна.
Измина седмица, откакто баща ми липсваше, а полицията очевидно не се справяше с това да открие изчезнал съдия от съдебната власт и колкото и налудничаво да звучеше, единственият, в който виждах някаква надежда да го намери, беше бивш ММА боец с прякор
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
