Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вайлет
Райън се пъхна на шофьорското място. Впери поглед през предното стъкло и замръзна като ледена статуя.
– Добре ли си?
– Не... – тембърът му обикновено звучеше уверен и силен, а сега едва го улових от съседната седалка.
– Случило ли се е нещо? – той се извърна към мен, премигна объркано и застина загледан в очите ми. Изглеждаше така, сякаш Кинг Конг премазваше мозъка му. – Райън? – мълчанието му забърза пулса ми. Вманиачено се взирах в устата му, но всеки път, щом думите понечваха да се изнижат, нещо задираше в гърлото му и оттам излизаше само въздух. – Райън! – креснах с тихо недоволство от полазващото ме напрежение.
– Някакви скапаняци са обрали един от складовете ми с дрога. Отмъкнали са всичко – в гърдите ми избухна странно облекчение. Очаквах обаждането на Флин да е свързано с убийството на баща му или с изчезването на моя, но дрога не беше в списъка ми с неприятни изненади. Вдигнах ръце към ушите си с готовност да ги запуша, ако продължи да говори. Не исках да слушам за нищо свързано с дрога.
– Забрави, че попитах, не искам да знам – той врътна ключа в стартера и колата потегли.
През целия път беше необичайно мълчалив. Не знам върху какво разсъждаваше така съсредоточено, но беше очевидно, че в ума си води битка с нечия виртуална версия. За миг се зачудих, дали онова което изрече беше истината, или скалъпи тази история с дрогата, за да възпре куп въпроси? Крадешком погледнах към него. Тихият гняв беше основната емоция, която изкривяваше лицето му, откакто приключи онзи разговор, а това на негов език си беше предизвестие, че е напът да се превъплъти в нещо кръвожадно.
