Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Норт
Няколко тънки клонки изхрущяха под тежките ми обувки, когато застанах зад надгробната плоча върху гроба на баща си. Колинс стоеше отпред и мълчаливо се взираше в името му. Беше си все същият здрав кучи син, който помнех. С тъмен костюм, вратовръзка и преметнат през врата му кашмирен шал. Идеално олицетворение за дългата ръка на мрака.
– Ето ни тук, хлапе, най-после сме тук – той измести погледа си от буквите и вдигна очи към мен.
Последният път, когато стояхме един срещу друг беше в онази скапана съдебна зала, където размаха лъжливото чукче на правосъдието. Усетих, че стискам зъби. Каква ирония. Същият водеше престъпна организация от ченгета, която снабдяваше с наркотици Бруклин, Манхатън и Бронкс почти две десетилетия. След толкова години покварената му съвест не познаваше граници и не подбираше дали пред него стои колега или петнайсет годишно хлапе. Интересуваха го само властта и парите.
– Цялата тази каша. Струваше ли си цялата тази каша, Колинс? – на лицето му не се появи обичайната равнодушна маска. От него струеше уверение, че ще говорим открито.
– За кое точно ме питаш?
– За това! – болезнено кимнах към мястото, където баща ми спеше вечния си сън.
– Пречука двама заради нея. Изтръгна му езика и го заряза при Джерико. С кръвта на другия декорира стените в клуба на Пийт. Не се прави, че не разбираш този вид гняв, Райън.
– Направих го заради онова, което ѝ се случи. Нараниха я! Различно е.
– А защо ѝ се случи? – попита с ниско гневно ръмжене, сякаш с въпроса си искаше да ме подсети за нещо. – Защо, мамка ти, трябваше да намирам момиченцето си наранено! – в гърлото ми заседна горчилка. Кълбета от мъка започнаха да ме задушават. Чувствах се като потрошен всеки път, щом мислите ми кривнеха в тази посока. Дори сега когато знаех, че копелетата не са сред живите, мисълта какво е преживяла, ме изгаряше като нагорещено желязо.
