Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Нямам представа докъде ще ни отведе и тази история. Всичко се ражда на момента в главата ми, но ви Благодаря, че отново сте тук за това приключение.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вайлет
За първи път влизах в ММА зала и далеч не беше такава, каквато си я представях. Тук цареше ред и единственото, което се чуваше, бяха удари забиващи се в боксови круши, треньорски наставления и скърцащи по пода кецове. Очаквах миризмата на мъжка пот да се промъкне в носа ми още от входа, но изненадващо не се случи. Посрещна ме приятна и свежа хладина от вентилацията.
Погледът ми дискретно заподскача от лице на лице, мъчейки се да разпозная по нещо човека, за когото ми говореше снощи Бела. Липсата от напредък в разследването по случая с баща ми и отчаянието ми да го намеря, ме бяха довели дотук. Пред вратата на един напълно непознат и се надявах, че има глад за пари, защото те бяха всичко, което имах.
Една шумна, окуражаваща въздишка се изплъзна от гърдите ми, преди нечий глас да пресече ентусиазма ми.
– Салонът за красота е една пряка по-надолу, блонди – гласът прелетя отдясно на мен и макар че в изреченото нямаше подигравателни нотки, се усещаше безразличието, с което го изрече мъжът зад рецепцията, раздаващ месечните абонаменти.
– Извинете, търся Норт – той накриви устни на една страна и безмълвно кимна към някого.
Погледът ми се спря върху мъж, на чието лице имаше тренировъчна маска за дишане и премяташе огромна гума от трактор по дългия коридор в близост до ринга. Преглътнах тежко и се насилих да се извърна към мъжа от рецепция, но ирисите ми отказваха да се отместят от въпросния Норт.
– Този с маската ли е Норт? – непознатият смръщи чело, след като очевидно сметна питането ми за нелепо.
