Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Норт
Когато се събудих, за трети път през последните няколко часа, сънят окончателно се изниза и отстъпи на болката бушуваща в гърдите ми. Мислите ми бяха като Содом и Гомор, горяха в огън и жупел. До такава степен бях свикнал, че Гарсия е виновен за смъртта на баща ми, че ми се струваше кошмарно нереално да е Колинс.
„... Ако приемем, че баща ти e познавал своя убиец и чрез книгите от снимката ни насочва към него, то онази корумпирана гад е работил в същата сграда. Следиш ли ми мисълта, Райън?" – думите на Флин продължаваха да сковават дишането ми и да ми причиняват болка при всяко поемане на въздух. В съзнанието ми с яростна съпротива изникна гласът на Вайлет.
„...За бога, Райън! Баща ми е всичко друго, но не и престъпник!" – заради нея и пак заради нея, отчаяно градях списък с причини, с които да се противопоставя на онова, което Флин беше изровил за Колинс, но всички до една бързо изпадаха и листа ми оставаше празен.
„... затворниците, които се опитаха да те очистят в Rikers Island са прехвърляни в твоето крило от съдия Лиам Джонатан Колинс. „
Притиснах длани към скалпа си, когато огненото кълбо започна да изгаря слепоочията ми. В живота си имах две неща, които исках адски силно. Едното беше да прекърша врата на мъжа, който уби баща ми, а другото - да бъда с жената, в която имах глупостта да се влюбя. Преглътнах тежко, щом усетих горчивия вкус в устата си. Беше невъзможно да направя едното, без да загубя другото. Страхът внезапно скова лявата половина на тялото ми. По дяволите, страхът! Шибаният страх се страхуваше от мен, когато ставаше дума за Вайлет Колинс. Толкова изперквах, че умът ми се изстрелваше на друга планета и извършвах нещо абсолютно безразсъдно. Не бях готов за крачка назад. Не и сега, когато бях толкова близо до нея, но истината щеше да ни отдалечи отново. Плетеницата от лъжи и предателства ме съпроводи през лабиринта от стари спомени към нощта, в която започна падението ми към ада.
