Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Норт
През цялото време докато шофирах, телефонът ми вибрираше от съобщения с предупреждение за местата, на които не биваше да се появявам. Тази нощ централата в Бруклин яко се беше заинатила да ме сгащи. Имаше по една цивилна полицейска кола, която ме чакаше пред клуба на Пийт, апартамента ми, и дори пред дома на Найджъл. С крайчеца на окото си хвърлих един бърз проверовъчен поглед към спящата на съседната седалка Вайлет. Самоконтролът бе нещото, което винаги ме напускаше, щом станеше дума за тази жена. Само преди няколко денонощия бях пречукал двама заради нея и в момента бях първи в листа за разпит на всяко ченге в околността. Леко отбих от скоростта, когато приближих дома на Триш. Беше пресилено да квалифицирам караваната ѝ като дом, но наскоро се беше забъркала с някаква измет, който ѝ беше отмъкнал всичките спестявания и се озова обратно в старата каравана, в която беше израснала. Дупка - в пълния смисъл на думата. Но пък поне за няколко часа щеше да е по-безопасна от всеки крайпътен мотел, за който се сещах. Паркирах, изгасих двигателя на колата, а после и фаровете. Отне само няколко мига преди охлаждащата перка на турбината да притихне и глухият градски шум да докосне слуха ми. Тук, на място като това не беше чак толкова силен и непоносим. Внимателно огледах района макар да бях сигурен, че отдавна никой не ни следваше. Беше подозрително, че копелетата, които караха след нас се отказаха толкова бързо, но или бях попаднал на най-мързеливите ченгета в Ню Йорк, или бяха решили, че не си струва да им напълня задниците с олово.
Бръкнах в джоба на якето си и извадих снимката, която свих преди няколко часа от къщата на Колинс. Беше изпаднала от една папка докато Вайлет ровеше за някакви следи, които да ни отведат до баща ѝ. Престорих се, че е нещо незначително, но веднага щом изчезна на горния етаж, за да се преоблече, се върнах обратно в стаята, за да я взема. Хвърлих втори проверовъчен поглед към нея, преди да съсредоточа потока си от мисли върху снимката, която криминалният фотограф беше направил преди шестнайсет години в нощта на убийството на баща ми. Бяха три книги подредени една върху друга на седалката в колата му. Заеко бягай на Джон Ъпдайк стоеше на върха на купчинката. Под нея беше книгата на Джон Стайнбек На изток от рая, а най-отдолу Конят на Бъфало Бил от Марк Твен.
