Вайлет
Студът пронизваше дробовете ми всеки път щом си поемех въздух. Листата хрущяха под обувките ми от забързания бяг, с който се опитвах да пресека парка, без дори да съм наясно какво ще правя, когато стигна края на алеята. Всичко, което знаех е, че трябва да бъда до Бела. Разкопчаното ми палто се развя, докато се въртях из всички посоки и ужасено оглеждах улицата. В главата ми имаше само една мисъл и тя беше Бела! Бела, която познавах от три години. Бела, която преди малко вероятно бе оставила дъщеричката си малката Блу, както я наричаше нежно, на детска градина. Тази Бела, имаше нужда от помощта ми и този път нямаше да позволя на безсилието да вкопчи пръсти в мен както стана при Тоби. Този път щях да бъда там навреме. Погледът ми премина по прелитащите жълти автомобили по главната улица. Провикнах се веднъж, но колата спря твърде далеч. Пред замрежените ми очи изникна втора. Скочих пред нея, а щом свистенето на спирачки притихна, заобиколих и се мушнах вътре.
– Хей, ако си решила да се самоубиваш върви на моста! Луда! Имам три гърла за хранене!
Опитът ми да обясня, че искам връзка с диспечера и информация за пътната обстановка в района постепенно премина в истерия.
– Първо се хвърля върху капака на колата, после моли за помощ! – шофьорът продължи с гласното си недоволство дори когато диспечерът заговори.
– На две преки от вас, малко преди светофара на мола има катастрофа и движението е възпрепятствано. Колата не е наша и нямаме никаква друга информация.
– Закарай ме дотам – думите излязоха в бърза надпревара една след друга.
– Ти нормална ли си? Чу диспечера. Ако вляза там ще се нашия в задръстване и ще съм заклещен поне за няколко часа. Нямам толкова свободно време, което да уплътня в чакане, имам сметки за плащане.
YOU ARE READING
НОРТ: Кралят на севера
RomanceНорт Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.