Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вайлет
Напрежението сви стомаха ми на топка и зареди мрачните картини в главата ми.
- Ти? - Норт разпери театрално ръце и застина за няколко дълги секунди.
- Аз! - изрече така, както би го изрекъл гласът на разрухата, на изтръгнатите мечти и изпепелените надежди.
Уплахата превзе вените ми. Студ и мирис на мухъл докоснаха носа ми, щом се извърнах към влажната стена зад гърба си. Исках да избягам от действителността и също като щраус подгонен от гепард, зарових глава в плесента по червеникавите тухли.
- Погледни ме! - чух думите съвсем ясно, но насълзените ми ириси пълзяха по мръсотията и отказваха да се върнат на лицето му. - ПОГЛЕДНИ МЕЕЕ! - заповедта излезе с гръм, сурова и плашеща. Цялата подскочих и незабавно се подчиних на изреченото. Онова мощно чувство наречено гняв се настани на лицето му. - Сега хубаво ме огледай - нареди, крачейки към мен със същия онзи театрален жест, с който беше застинал. - Ето ме! - просъска през зъби. - Огледай този, когото търсеше през онази нощ.
Внезапна болка проряза ребрата ми, сякаш думите му ги насиняваха. Всяка негова стъпка засилваше пукотевицата от бясното биене на сърцето ми. Норт спря пред мен, но не и демонстрацията му за гняв и надмощие. Опитах да се поместя, но дланите му залепнаха от двете страни до главата ми.
- Аз съм дилъра, когото търсеше! - диханието му се разби във врата ми с тихо гърлено ръмжене на диво животно. Тялото му прилепна плътно в моето. Толкова плътно, че можех да усетя всеки твърд сантиметър под бялата му тениска. Много добре знаех какво прави. Даваше ми да вкуся от страха, и ми го поднасяше така, както би го поднесъл кралят на хаоса. Даваше ми да опитам от собствената си глупост и безразсъдство, като ми показваше как би ме провесил на онова смешно героично наметало, което се вееше от раменете ми през онази нощ, и това колко съм малка пред титана на Бруклин. - Аз съм дилъра, с когото не искаше да делиш хлапето Магуайър, Барби. Същият, когото виниш за отнетите ти Щастливи вторници. Ето ме. Нека видим какво ще направиш - челюстта ми затрака неконтролируемо след името на Тоби.
