Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Норт
Отворената ми длан шумно плесна върху масата на портиера, а когато я махнах на повърхността останаха двестате долара, които приготвих за него с телефонен номер, на който да ме търси, ако има нещо, което не би ми харесало.
– Предколеден подарък. Как ти е името? – запитах, вървейки към изхода на сградата.
– Истън, сър. Брет Истън.
– Ще ме виждаш често тук, Брет. От теб зависи дали ще има още подаръци.
– Как е госпожица Колинс? – внезапно спрях и надникнах към него през рамо. Трябваше да призная, че куражът му ме изненада.
– Цяла! И се погрижи да си я намеря цяла, когато се върна, Брет!
***
Нощният хлад приятно докосна кожата на лицето ми, когато свалих маската, но не ме охлади дотолкова, че да избутам образа на голата Вайлет от главата си. Сцената не спираше да се връща пред очите ми и изгаряше кръвта ми. Тръшнах вратата на колата след себе си и тръгнах към първото място, което ми дойде наум, за да я извадя от системата си.
– Ей, Норт, радвам се да те видя в клуба, но да знаеш, че тук е някой, който никак не харесваш – носът ми се сбръчка в нервен тик на досада.
– Копелето Донахи ли е усмърдял клуба ти? – Пийт се смръщи умоляващо след въпроса ми.
– Ще се постарая около теб да мирише като в цветарски магазин само не превръщай мястото в снимачна площадка на „Умирай трудно" четири, моля те.
Устата ми се накриви в нещо като усмивка.
– Винаги съм харесвал чувството ти за хумор, Пийт, но гледай дългокраките цветя, за които говориш да пристигнат скоро, че много бързо ми причернява от вонята на ченгета.
