Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Това е една ужасно дълга глава от почти 5000 думи.
Вайлет
Мозъкът ми работеше на свръх обороти. Опитвах се да обработя прясната информация от Норт, която гласеше, че една част от полицията са корумпирани, за да реша как точно да постъпя. Щяха ли да стрелят по нас, без да има причина? Ужасявах се от отговора на този въпрос. Ако бяха като ченгето, с което Бела се сборичка в болницата, щеше да е добре да спра да лежа на пода и да направя нещо, иначе ми беше спукана работата.
– Госпожице Валентийн, аз съм детектив Форман. С мен е колегата ми детектив Джаксън. Всичко, което искаме е да поговорим, но ако не отворите вратата ще се наложи да ви арестуваме.
– На какво основание, бе задник такъв? Че снощи съм оправила баща ти и майка ти е сърдита? – отровният сарказъм на Триш щеше да е забавен, ако пред вратата ѝ не висяха представители на реда.
– Бих отвърнал подобаващо, ако леденият дъжд не барабанеше по главата ми и не заскрежаваше мозъка ми, Валентийн. Ще отнеме само няколко минутки, нека поговорим.
– Стените са тънки, съвсем ясно те чувам, хвърляй мислите си през тях – лицето на Триш остана непоколебимо. По всичко личеше, че не за първи път спори с костюмар, под чието сако имаше значка и кобур на колана.
– Знаем, че не сте сама. Всъщност бихме искали да поговорим с човека, който е с вас – тъмните ѝ очи заблестяха доволно.
– Дължиш ми стотачка, принцесо, казах ти, че са тук за теб.
По вероятно беше да търсят Норт, въпреки твърдението му, че не беше идвал тук, но и нямах време за спорове.
– Ще ти дам двеста, ако ми кажеш, че имаш план как да ни измъкнеш.
– Приготви ми парите – изрече, преди да повиши глас към хората отвън, за да я чуват.
