Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вайлет
Пресякох разстоянието от вратата до средата на кухнята, където беше масата и се обърнах. Райън и Дерек влязоха след мен. Откакто видях имената им изписани едно до друго върху таблото в тайната стая на баща ми, си бях пожелала никога да не деля едно помещение с тях, а в момента тези двама мъже стояха точно насреща ми. В гърдите ми припламна огън примесен с огромна доза смущение. Единият се беше напъхал в графа бивши след нелепата си изневяра, а другият... Нямах представа какво сме с другия. Бизнес партньори? Интимни партньори? Всичко беше толкова сбъркано. Преметнах няколко кичура от косата си, за да прикрия неудобството.
– Е? Кой от двама ви ще започне да говори? – Дерек се протегна към чашата с кафе зад гърба ми. На лицето му се появи една от онези измъчени физиономии, с които стопираше разговор, който не искаше да водим, а Норт просто ме гледаше с тъмните си като вулканично стъкло очи. Радарът ми за недоверчивост рязко се включи. Това че се държаха нормално не беше нормално. Те имаха взаимна непоносимост един към друг. – Дерек, ще ми кажеш ли най-после нещо?
– Ако ме питаш за банята, съжалявам, че я оповръщах. Ще проверя отново дали съм почистил всичко, щом си изпия кафето.
– О, да, ще го направиш. Но аз питах дали има новини около баща ми?
– Не – отговорът му за отрицание ме тресна като мълния.
– Сериозно ли, Дерек?
– Вайлет, това, което правя се нарича разследване, а онова, за което питаш - информация. Нещо, което знаеш, че не мога да ти дам.
– Снощи каза, че искаш да поговорим за баща ми.
– Наистина ли мислиш, че имам спомен какво е ставало снощи? Не си спомням дори да съм опъвал катерица, в което ще повярвам, ако не махна вонята на умряло животно в устата си.
