Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вайлет
Беше почти пет, когато прекрачих прага на болничната стая, където лежеше Бела. Скоро слънцето съвсем щеше да залезе. Погледнах към телефона си в очакване на обаждането от госпожа Лорънс. Жената, която наглеждаше Блу, когато Бела излизаше или си взимаше допълнително работа за вкъщи. Сърцето ме присви, щом си представих влажните очи на малката. Не ми се искаше и тази нощ да преминаваме през същото. Тежък стон на болка и няколко доловими движения бяха показателни, че Бела се връща в съзнание. Със затаен дъх се приближих по-близо към леглото ѝ. Зелените ѝ очи се притвориха за секунда и блуждаещо се спряха в моите.
- Бела? - клепачите ѝ натежаха, но намери сили, за да притвори устни и да попита:
- Блу? - челото ѝ се напрегна. Цялата ѝ майчина тревога прозираше в тази единствена дума.
- Блу е добре, миличка. Обадих се на госпожа Лорънс да я вземе от детската градина отново. А през нощта ще остане при мен.
- Отново? През нощта? - веждите ѝ се свъсиха неразбиращо.
- Спиш от 32 часа, поспаланке. Реших, че е по-добре да не те вижда в болничната стая, за да не се разстройва допълнително. И без това не спира да пита за теб. Снощи доста плака, преди да заспи. Гушкахме се двете на голямата спалня у дома. Беше мнооого хубаво, но Блу рита. Ужасно рита, а и нямам никакъв опит с деца, затова е добре вече да се събуждаш, спяща красавице - устните на Бела трепнаха в нещо като усмивка.
- Благодаря ти, че се погрижи за нея - тя стисна ръката ми в своята. Започваше да звучи по-ведро, но побързах да възроптая, когато направи опит да се изправи от леглото.
- Хей, хей, хей, казах да отвориш очи, не съм споменавала нищо за ставане от леглото.
- Добре съм, не усещам нищо счупено. Просто съм малко натъртена тук-там.
