Норт
Отпуснах гръб в отворената врата на линейката и зачаках медиците да си свършат работата. Няколко шева тук-там беше всичко, което получих след смесения дъжд от стъкла и куршуми, които Колинс ми организира, но мамка му, трябваше да призная, че ако Донахи не се беше намесил със сигурност щях да лежа опънат в моргата. Имаше моменти, когато съмненията изплуваха като от кална шахта и разнасяха вонята на корупция и предателство дори около Колинс, но убийство... Този вариант никога не беше пресичал съзнанието ми до снощи, когато Флин ми разказа за цялата онази гадост. Но ако имаше нещо, в което бях абсолютно сигурен, то е че Колинс обичаше дъщеря си и най-големият му страх беше да застане с истината срещу нея. А аз... Аз бях моста, който трябваше да срути, за да ѝ попречи да я намери. Щом Колинс полагаше толкова усилия да ме премахне, значи онова към което се приближавахме беше много по-грозно, отколкото си мислех.
- Готово. Можете да си вървите, но ако в близките няколко часа се появи силно главоболие ви съветвам да потърсите медицинска помощ.
***
Когато излязох от линейката Вайлет беше затворила очи и стоеше с кръстосани пръсти на ръцете си за късмет. Погледът ми се спря върху розовите ѝ устни. Тя шепнеше нещо разбираемо само за нея под носа си и нервно потропваше с крак. Приближих се към нея.
- Барби?
- Моля ви, кажете ми, че той е добре, кажете ми, че той е добре - заговори, без да повдига клепачи. Беше толкова вглъбена в мислите си, че дори не бе чула начинa, по който я повиках. Приближих с още крачка напред.
- Просто драскотини, Барби, отвори очи - дългите ѝ мигли се размърдаха. Ирисите ѝ прозрачни като стъкло заблестяха срещу моите. Същите, които умееха да потушават мрака в мен, или само с една пролята сълза да го надигнат като пясъчна буря.
YOU ARE READING
НОРТ: Кралят на севера
RomanceНорт Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.