28

1.4K 179 36
                                    


Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Норт


Отпуснах гръб в отворената врата на линейката и зачаках медиците да си свършат работата. Няколко шева тук-там беше всичко, което получих след смесения дъжд от стъкла и куршуми, които Колинс ми организира, но мамка му, трябваше да призная, че ако Донахи не се беше намесил със сигурност щях да лежа опънат в моргата. Имаше моменти, когато съмненията изплуваха като от кална шахта и разнасяха вонята на корупция и предателство дори около Колинс, но убийство... Този вариант никога не беше пресичал съзнанието ми до снощи, когато Флин ми разказа за цялата онази гадост. Но ако имаше нещо, в което бях абсолютно сигурен, то е че Колинс обичаше дъщеря си и най-големият му страх беше да застане с истината срещу нея. А аз... Аз бях моста, който трябваше да срути, за да ѝ попречи да я намери. Щом Колинс полагаше толкова усилия да ме премахне, значи онова към което се приближавахме беше много по-грозно, отколкото си мислех.

- Готово. Можете да си вървите, но ако в близките няколко часа се появи силно главоболие ви съветвам да потърсите медицинска помощ.


***


Когато излязох от линейката Вайлет беше затворила очи и стоеше с кръстосани пръсти на ръцете си за късмет. Погледът ми се спря върху розовите ѝ устни. Тя шепнеше нещо разбираемо само за нея под носа си и нервно потропваше с крак. Приближих се към нея.

- Барби?

- Моля ви, кажете ми, че той е добре, кажете ми, че той е добре - заговори, без да повдига клепачи. Беше толкова вглъбена в мислите си, че дори не бе чула начинa, по който я повиках. Приближих с още крачка напред.

- Просто драскотини, Барби, отвори очи - дългите ѝ мигли се размърдаха. Ирисите ѝ прозрачни като стъкло заблестяха срещу моите. Същите, които умееха да потушават мрака в мен, или само с една пролята сълза да го надигнат като пясъчна буря.

НОРТ: Кралят на севераWhere stories live. Discover now