Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вайлет
Три години по-рано
Рошавата ми коса полепна по плувналото ми от плач лице, докато полицай Кийра Р. Найли ми представяше налудничавите си доводи за събитията от отминалата нощ. Жената, чието лице бях виждала само по новините, сега стоеше от другия край на масата точно срещу мен и ми показваше вълчата си порода. Беше истински звяр в криминалистиката или поне така твърдяха цифрите от статистиката за разкритите от нея случаи на територията на Манхатън.
- Опитвам се да ти помогна, Вайлет.
- Моля ви, не знам чия е тази дрога.
- Хайде, скъпа. Не си първата, няма и да си последната в ситуация като тази. Лошо момче, чаровна усмивка, сладкодумни приказки и безкрайни обещания за красива и неумираща връзка. Не е срамно да си признаеш, че си залитала по Райън Савидж. Той просто го може. Мъжете като него са опасни и знаят как да влияят на психиката.
- Но аз не познавам Райън Савидж. Повярвайте ми, не излизам с този човек. Бях на онзи купон, за да го заснема и да го предам на полицията. Исках да спася Тоби. Би трябвало да водите разследване за убийство, а не да ми говорите за наркотици - гласовете и на двете ни заглъхнаха за кратко. Кийра стисна устни в тънка права линия.
- Купон? Убийство? - веждите ѝ подскочиха с недоверие.
- Да, купон. Бяхме в Бруклин и... - няколко снимки с формат А4 изшумоляха в ръцете ѝ, преди да ги сложи на масата пред мен.
- Това са снимки от камерите тази нощ. И на адреса, който си посочила не е имало никакъв купон. Било е толкова тихо, че са се чували чак щурците от дивите блата в Мисисипи.
