Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
И тази е от дългите глави - 5000 думи, които ще четем баааавно, нали? Тази техника я учим още от Баяр и Микаела хахаха :)))
Норт
Вайлет се заклатушка към мен с една от онези предизвикателни походки, които не предполагах, че може, и щеше да е добре да спра да се слюнча, за да не я окуражавам.
– Здравей, Северняко, помниш ли ме? – маникюрът ѝ се плъзна по очертанията на челюстта ми, а след него и езикът ѝ.
– Аха – избоботих като петнайсет годишен пикльо.
Ти си мацката, която ще ми върне фабричните настройки, ако не прекъсна тая щуротия.
Устните ѝ се разтегнаха в прелъстителнаусмивка, сякаш беше прочела мисълта ми.
– Аз и ти имаме малък спор, който ще решим по забавния начин, мистър Айсмен – нашепна в ухото ми с шибано еротичен глас, след който топките ми щяха да гръмнат. Усмихнах се, за да прикрия сухотата в гърлото си и нарастващото напрежение в гласа си.
– Ти си най-бездарната проститутка, която познавам, Барби – лъжите не бяха нещо, към което прибягвах, когато говоря с жените, но вложих голямо старание в тази, за да премажа ентусиазма ѝ. Вайлет набра полата си нагоре, обкрачи ме и се отпусна в скута ми. Пенисът ми беше толкова възхитен дотук, че като любопитна публика се надигаше, за да я аплодира.
– Усещаш ли нечестността в дъха си, Бруклин? Защото аз го усещам – изрече, преди езикът ѝ да се гмурне при моя. Вкус на сметана, праскова и непоколебима решителност изригна в устата ми. Това ухание беше част от ДНК-то на тази жена. Същата, която от години ме държеше буден за фантазии с нея.
