Норт
Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вайлет
Разшавах се под завивките и се извърнах към празната половина от леглото. Отпечатъкът върху възглавницата, където беше спал Райън, още беше там. Пръстът ми премина по вдлъбнатината, а после се пльоснах с лице върху калъфката му и вдишах дълбоко. Носът ми беше толкова възхитен от това, което подуши, че изпрати предложение към ума ми за още една кратка дрямка преди ставане. Притворих едното си око, когато на нощното шкафче мернах бележка. Запълзях към нея. Почеркът му изви устните ми нагоре. Трябваше да му се признае, че за мъж доста добре размахваше химикала.
Трябваше да изведа Айс. Пусни Зевс, докато ни няма. Ще се прибера скоро.
На мен ли така ми се струваше или наистина улавях вибрации на Аз, ти и децата ни в тази бележка?
Скочих от леглото и закрачих към голямата стая. Моят перушинест съквартирант излая насреща ми.
– Ооо, да не би Айс да ти липсва? – той излая отново. – Не се тревожи, скоро ще се върне. – отворих клетката му за сутрешно раздвижване. – Добро утро, красота.
– Дай ми устата си – смехът избяга от гърлото ми.
– Добре, и аз те обичам. А сега да се измием и да си направим кафе.
Лапнах четката си за зъби и хукнах да броя апартамента в крачки. Беше стар навик останал ми от игра, която си бяхме измислили заедно с мама. Обикаляхме горния етаж на къщата, където бяха спалните, за да имам търпението да търкам зъбите си поне три минути. Навик, който не можах да изкореня и ето ме, броях разстоянието от спалнята до банята облечена с неговата тениска. Продължих да размахвам интензивно четката из устата си, докато коремът ми не започна да прави същите странни неща като снощи. Замръзнах неподвижно по средата на стаята с единственото желание стомахът ми да направи същото.
