Норт
След срещата с Били и онова, което ми разказа, нямах нито време, нито нерви да играя игрички. И когато казах на Вайлет, че предпочитам да ме сдъвка акула, отколкото да гледам как друг я докосва, наистина го мислех, мамка му, не беше мъжка фраза, с която се перча и заграждам територия. Затова повиках Триш и ѝ казах, че ще ѝ дам една торба с пари, ако успее да замота Вайлет и ми спечели време.
Погледнах още веднъж снимката на Алехандро Ривера, когато на паркинга спря кола, която идеално пасваше на описанието, което ми даде Флин, преди няколко часа. Исках да съм сигурен, че няма да пречукам грешния пуерториканец. Точно сега кръвта бучеше в ушите ми, на моменти зрението ми се замазваше и ми беше трудно да ги различавам. Тръшнах вратата на черния лексус, вдигнах качулката на суичъра и тръгнах към него. Влетях отгоре му преди да се е усетил, че някой го дебне, за да извади проклетото пушкало. Един бърз удар в лицето му беше достатъчен, за да го неутрализирам за момент. Засурках го между колите към близката глуха уличка и със сила го запратих към стената. Меракът ми да стигна до Колинс толкова много ме притискаше, че нямах време дори да го удрям отново.
- Кажи ми къде е той? - Ривера се сви след болката, която парализира гърба му, но бързо се окопити.
- Не знам за какво говориш - ламарината, която висеше от аварийното стълбище издрънча, когато го изблъсках в нея. Търпението ми се смъкваше под границата с нула и беше за предпочитани задникът да не си играе на тото с него.
- Ще те попитам само още веднъж и ако не ми кажеш каквото искам, ще издълбая дупка в стената с главата ти. Къде да го намеря? - Ривера запротестира с болезнени стонове и замига очистено след струйката кръв, която опари очите му. Бях нацелил ръба на ламарината и върху главата му зееше отворена рана.
YOU ARE READING
НОРТ: Кралят на севера
RomanceНорт Името ми е Райън. Райън Савидж. Но от толкова време никой не ме е наричал така, че на моменти забравям, че имам име. За света съм Норт и шибано не ме искаш на пътя си.