MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

26 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

На сутринта се събудих в прегръдките на Джънгкук. Чудите се как ли се чувствам в момента? Аз самата не знам, честно казано. Обичам Джънгкук и то безкрайно много, но...

- Добро утро, Т/И - влезна в кухнята Джънгкук, докато правех палачинки.

- Добро утро, Куки - усмихнах му се.

- Изглеждаше замислена, дори не усети, че съм в стаята - погледна ме с притеснен поглед, идвайки към мен и обгръщайки кръста ми с ръцете си.

- О, не се тревожи. Просто още не съм се разсънила и не знам къде ми е главата - опитах се да се прикрия.

- Мм... - приближи ни по-близо, като ме дръпна за талията. Лицето му на сантиметри от моето. - Хахаха - изведнъж се засмя с неговата сладка заешка усмивка. - Виждам, палачинките изгарят - погледна към котлона, а аз, изпадайки в паника, побързах да махна палачинката от тигана.

- Ох, как можах да я изгоря? - погледнах го тъжно. - Вземи от готовите - подадох му чинията. - Трябва да ти стигнат.

- Благодаря за прекрасната закуска, принцесо - думите му ме стъписаха за секунда.

- К-какво каза току-що? - попитах го, давайки му объркан поглед.

- Казах, че ти благо...

- Не, не това. Как ме нарече? - прекъснах го, все още в шок.

- Амм... принцесо ли? - отговори, тъкмо натъпквайки си устата с една палачинка.

- Да... - за момент спрях, за да помисля. - Звучи ми... толкова познато - пак се забаламосах и забравих да наглеждам палачинките.

- Т/И~, спри да ги изгаряш, сега трябва да ги хвърлим - намуси се Джънгкук и ме замести в готвенето, тъй като вече се наяде. - Нормално да ти е познато. Тази дума толкова често я използват хората. Наистина няма какво да се чудиш толкова! - усетих, че се напрегна.

- Спокойно, Куки. Защо се ядосваш толкова? Не е като да не можем да си направим още палачинки - погледнах го объркано.

- Не е заради шибаните палачинки! - леко повиши тон, карайки ме да се притесня още повече.

- Куки... Нещо станало ли е? Защо реагира така? - отидох до него и го хванах за ръката.

- Аз... извинявай, просто.. - не довърши той.

- Просто какво, Джънгкук?! - вече и аз се жегнах леко.

- Просто изглеждаш притеснена още от вчера. Защо имам чувството, че криеш нещо от мен? - погледна ме с тъжни очи той.

- Какво изобщо мога да кри... - прекъсна ми изречението.

- Защо вчера избяга толкова непредсказуемо? - думите му ме накараха да окоря очи, оставяйки ме без думи. - Виждаш ли?! Криеш нещо! Какво е то, Т/И? Какво те тревожи толкова? - хвана ме за раменете, тръскайки ме все едно да се събудя.

- Всичко ме тревожи, Джънгкук. Всичко - прошепнах последното.

Той ме пусна, виждайки лицето ми как помръква. Секунда по-късно Джънгкук излезе от кухнята. Без да каже и думичка.

- Обичам те, Куки, и то безкрайно много, но не мога да спра да мисля за Джимин и Техьонг.

《 Г.Т. Неутрал 》

- КАКВО?! ИСКАШ ДА МИ КАЖЕШ, ЧЕ ТЯ ПОДОЗИРА ВЪПРЕКИ ВСИЧКО?! - мъжът се разкрещя по телефона.

- Извинявам се, сър, но изглежда точно така - човекът му отговори.

- Ахх... това не може да е истина. Взела го е от баща си хах. Няма да е лесно, но стига да не попада на тях, няма да има проблем. Довери ми се.

- Надявям се. Е, връщам се при нея и ще я накарам, ако трябва на сила, да забрави за тезии... ъгх. Довиждане - прекъсна разговора момчето.

- Джънгкук? - чу се глас зад него.