MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

2 глава

》Г.Т. на Т/И《

Мразя да ходя по купони и имам доста причини да кажа защо: причина номер едно - мразя миризмата на алкохол, цигари и пот, причина номер две - защо ми е да си губя времето в купонясване, когато мога да науча нещо полезно или да изпълня една стъпка от пътя към мечтите си, причина номер три - хората, които правят купони или отиват на такива, са разглезени тийнейджъри, без цели в живота.

Ох, дано поне партито свърши бързо.

Влезнахме вътре и ужасната миризма, за която говорех в причина номер едно, ме лъхна. Ух, идва ми направо да повърна.

- Стой близо до мен и всичко ще е наред. Ясно? - извика в ухото ми Джънгкук, тъй като беше твърде шумно, а аз само кимнах в знак на съгласие.

Решихме да си вземем нещо за пиене, но трябваше да минем през навалица от танцуващи хора, затова той хвана ръката ми, пробивайки си път. Забелязах, че всички момичета тук или са облечени с рокля, или с пола. Сериозно ли само аз съм с къси панталони...? Леле.

Успешно стигнахме до напитките и Джънгкук си наля чаша соджу.

- Чакай, нали трябва да караш? - спрях ръката му, която беше хванала чашата пълна с алкохол.

- Спокойно може да преспим тук - каза, усмихвайки ми се с усмивка, казваща "довери ми се", и си пийна глътка от напитката.

- Ох, добре - извъртях очи.

- Сега - подаде чашата си към мен - е твой ред.

- Какво? Не! Аз няма да пия! - поклатих глава в знак на отрицание.

- Хайде, Т/И! За пръв и последен път ще си на парти, поне си прекарай весело - изгледа ме тъжно.

- Оф, добре, но само една чашка - взех я от ръцете му и си пийнах една глътка. Глътнах течността и направих погнусена физиономия.

- Видя ли не беше толкова зле - усмихна ми се той.

- Ти го казваш - имах чувството, че ще повърна.

- Спокойно, след още няколко глътки ще стане по-добре. Искаш ли да танцуваме?

- Ще е по-добре, отколкото да пия.

Джънгкук хвана ръката ми и ме поведе към дансинга пълен с хора.

- Нека се развихрим, бейби! - засмяхме се и двамата.