MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

33 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

След като хората на Джимин отвлякоха Джънгкук, аз отидох до колата, спряла зад вана, който вече потегли.

- Добре го измисли, красавице. Радвам се, че любовта на живота ми е толкова умна. Да заловим Джънгкук и да го използваме, докато ти стоиш тук и покриваш изчезването му, а аз заминавам за Китай, което ми служи за алиби, че не съм замесен, ако някой разбере - той се усмихна полувинчато, протягайки ръката си, за да прибере кичур коса зад ухото ми.

- Така е, интелигентна съм, но не ме наричай "любовта на живота ти" - казах, махайки ръката му от лицето ми, - не сме заедно. Всъщност преди днес не знаех дали не си просто герой от сънищата ми.

- Първо, ВСЕ ОЩЕ не сме заедно. Второ, важното е, че рискувам главата си в момента за теб, нали, красавице? - хвана ръката ми в неговата и приближи устните си към нея, целувайки я за кратко.

Този негов жест външно ме накара да извъртя очи, но вътрешно... пеперудите в стомаха ми могат сами да ви кажат какво изпитвам.

- Не бързаше ли за полета си? - попитах го, правейки се на подразнена от действията му.

- Добре, че ми напомни, тъй като лицето ти е твърде разконцентриращо, за да мисля. Красавице, ще ми липсваш, но е нужно да тръгвам - тъкмо запали колата и беше готов да потегля, но спрях действията му, като сложих ръката, която целуна, на прозореца му.

- Радвам се, че дойде при мен. Липсваше ми - избълвах без да мисля и когато осъзнах какво казах, бузите ми започнаха да парят. - А-ам, е, чао - махнах си ръката и се отместих назад, чакайки да потегли.

Той само ме наблюдаваше, наслаждавайки се на нервността ми. Може би го оставих леко без думи.

- И ти - усмихна ми се някак носталгично и ми помаха, настройвайки се отново да тръгва. - Чао, Т/И - намигна ми за последно, подкарвайки превозното средство, а аз можех само да гледам как бавно, по-бавно изчезва от полезрението ми.

Прибрах се обратно в нас, качвайки се в стаята си и лягайки на леглото.

- Не мога да повярвам, че предадох най-добрия си приятел - разсаждавах на глас. Твърде много емоции ми се насъбраха, а това е начин да си прочистя главата. - Но той не ми е бил истински приятел... всичко е било просто един мираж, създаден от баща ми, за да ме предпази... или по-скоро, за да ме затвори в такава клетка, за която само той има ключ. - Време е да изпълня втора стъпка.

Станах от леглото си и набрах най-омразния ми за мен човек.

- Т/И? Какво има? Малко съм зает, нещо важно ли е станало? - каза мъжът от другата страна на телефона.

- Искам да ти призная нещо, но трябва да се срещнем. Кога ще си свободен? - попитах аз.

- Амии... - зачуди се той. - Имам почивка в графика си към 6 часа, нека се срещнем на парка в центъра.

- Добре. Чао - побързах да приключа разговора ни.

- Чао - затворих телефона.

- Остава само да го убедя и планът ни с Джимин ще бъде в действие - за пръв път след отвличането на Джънгкук се усмихнах. Не беше щастлива усмивка обаче, а по-скоро тъжна. Все още не мога да осъзная факта, че всички близки до мен хора са се оказали просто кукли на конци, опитващи се да скрият истината. - Ще си платят. Всички. Ще ги ударя там, където най-малко очакват. Ще видят коя всъщност е Хан Т/И.