MAFIOTS in LOVE (Taehyung & Jimin & Y/N)

27 глава

《 Г.Т. на Т/И 》

- Джънгкук? - отворих вратата, влизайки в хола.

Той се стъписа от присъствието ми и се обърна бавно към мен, най-после забелязвайки ме.

- Т/И! А-аз... - започна той.

- Ти какво, Джънгкук? - погледнах го разярено. - С кого говори току-що?

- Ами... - личеше си, че се опитваше да измисли начин, чрез който да избегне темата.

Не искаше да казва? Добре.

- Знаеш ли какво? - погледнах го с фалшива усмивка, приближавайки се към него. Спрях, когато телата ни се допираха едно в друго, лицата ни на няколко сантиметри разстояние. - Сядай! - наредих му, хващайки го за яката и придърпвайки го към лицето ми. Можех да усетя напрежението в тялото му.

Той не се възпротиви и изпълни командата на секундата.

- Виж, не е това, което си мис... - прекъснах го, сядайки в скута му, обкрачвайки го и започвайки леко да се отърквам в малкия му приятел. - А-агххх~! Т-Т/И, к-какво п-правиш? - едвам процеди през стенания.

- Смяна на ролите. Правиш, каквото ти кажа, иначе... - хванах по-силно вече подутия му пакет, карайки го да изскимти като кученце.

Реакциите на тялото му под моето ме накараха да издам леко пресилен кикот.

- Мамка му, сладък си, когато си безпомощен - погледнах го със страст в очите, приближавайки се към устните му, все още мърдайки таза си по утеснелите му панталони. Допрях челото си до неговото, спирайки устните си на милиметър разстояние от неговите. - Кажи ми, Куки... кой беше на телефона? - забързах таза си, карайки го да затвори очи, изпускайки ново стенание.

- Беше б-баща м-ми - думите му ме накараха да спра действията си, спечелвайки си леко измрънкване от негова страна.

- Не ме лъжи, Джънгкук - казах, хващайки го за тила с една ръка, отдалечавайки лицата ни.

- Но аз не...

- О, така ли? Не лъжеш? И защо да ти вярвам? - присмях му се на безполезните опити да ме излъже.

- Заради това... - с бързи движения той тръгна да напада устните ми, но аз бях по-ловка и с ръката, стояща му на тила, дръпнах косата му назад, карайки го да изпъшка от болка.

- Добър опит - казах, ставайки от скута му и отивайки набързо до кухнята, връщайки се с остър нож, който скрих зад гърба си. - Говори - наредих му отново. - Последен шанс, Кукии~ - провлачих името му с плашеща усмивка на лице. Открих лек страх, който пробяга за секунди през лицето му, преди да върне отново маската си.

- Т/И, не знам какво ти става, но не те лъжа! - тръгна да се прави на жертва. - Баща ми наистина ми звънна, това е истината!

- Ммм... - само измърморих преди да насоча с бързи движения ножа към гърлото на Джънгкук, притискайки ръцете и краката му към дивана, обкрачвайки го отново. - Сладък си, когато си нервен... - прокарах леко ножа по страничната част на шията му - и когато лъжеш.

- Аз не... - прекъснах го, притискайки с минимална сила острието към кожата му.

- Кажи ми всичко. С кого говори и за какво? - той не обели и дума, все още изправен пред дилема, затова приложих повече сила към ножа.

- Добре, Т/И, извинявай! - при тези му думи ръката ми леко се отпусна, оставяйки главата му да падне напред. - Изв-винявай - чух как подсмръкна.

- Куки? - объркана от промяната в тона му, надигнах главата му с ръката, държаща ножа. - О, боже! - хвърлих ножа настрани, виждайки капещите сълзи от очите му.

- Из-извиня... - погледна ме в очите с неговите, зачервени от сълзите.

- Не, не ми се извинявай! Аз трябва да ти се извиня! Съжалявам, стигнах твърде далеч с нещото с ножа - казах, хващайки лицето му в шепите си, избърсвайки сълзите му.

- Н-не си. Наистина а-аз съм виновен. Т-трябваше да ти обясня.

- Наистина не е нужно...

- Не, ще ти кажа - прекъсна ме той. - Истината е, че... - преглътна тежко преди да продължи - дядо ми тази сутрин е о-ох... Баща ми наистина ми се обади, за да ми съобщи, че е получил... сърдечен удар и е... - не довърши изречението си.

- О, Куки, моите съболезнования - прегърнах го през врата. - Наистина извинявай, че те подложих на всичко това - казах, усещайки как и моите очи се насълзяват. - Съжалявам...

- Всичко е наред, Т/И. Знам, че тези дни и на теб не ти е лесно - отвърна на прегръдката ми той.

Постояхме няколко минути така преди да се отделим.

- Е, хайде на разходка - даде ми тъжна усмивка и стана, хващайки ме за ръка.

Излезнахме навън все така хванати за ръце. Надявам се вече да е по-добре. Но един въпрос ме гложди отвътре.

Защо никога не съм чувала преди за дядото на Джънгкук?